- Земя - каза Марш на Тоби и заедно загребаха към западния бряг.
Когато стигнаха, той скочи и започна да дърпа лодката, затънал до колене в тиня. Дори на проклетия бряг никъде нямаше сянка, нито дървета, под които да се скрият от безмилостното слънце.
- Идвай тук - нареди Марш на Тоби Лейнярд. - Трябва да ги свалим на брега. После ще издърпаме проклетата лодка и ще я обърнем да ги скрием под нея.
Тоби кимна. Най-напред пренесоха Фрам, след това Валери. Марш я носеше през рамо, когато тя изкрещя обезумяла. Лицето й изглеждаше толкова зле, че той се страхуваше да го докосне, за да не му остане в ръката. Когато се върнаха за Джошуа, той вече беше слязъл.
- Ще помогна. Тежко е.
Марш кимна на Тоби и тримата заедно издърпаха лодката от реката. Беше трудно. Абнър вложи цялата си сила. Тинята сякаш опитваше да го възпре с влажните си лепкави пръсти. Без Джошуа сигурно никога нямаше да успеят. Накрая преминаха дигата в полето и с лекота обърнаха лодката. Марш отново взе Валери през рамо и я скри под нея.
- Ти също ще се скриеш там, Джошуа - нареди той.
Тоби се грижеше за Карл Фрам. Опитваше да му даде малко речна вода. Йорк беше изчезнал. Марш се намръщи и огледа край лодката. Панталоните му бяха покрити с тежка тиня и прилепваха към краката му.
- Джошуа - викна той, - къде, по дяволите, отиде...
Намериха го изгубил съзнание край брега. Беше забил почервенелите си изгорели ръце в калта.
- Проклятие - кресна Марш - Тоби!
Готвачът изтича натам и заедно пренесоха Йорк на сянка. Очите му бяха затворени. Абнър донесе бутилката и наля малко в гърлото му.
- Пий, Джошуа, пий. Проклет да си.
Накрая Йорк започна да преглъща. Течността свърши и Марш обърна шишето. Последната капка от специалното питие се стече върху калния му панталон.
- По дяволите - каза Марш и хвърли бутилката в реката. - Остани с тях, Тоби. Аз ще доведа помощ. Наоколо трябва да има някой.
- Да, гус’дин капитан - отвърна готвачът.
Абнър се огледа наоколо. Захарната тръстика бе изцяло ожъната. Заобикаляха ги обширни пусти полета. Той обаче забеляза как тънък стълб дим се издига над един хълм. Тръгна натам с мисълта, че е къща, а не още проклета запалена тръстика. Надеждата се оказа напразна, но няколко минути по-нататък видя група роби, работещи на нивата. Той им извика и хукна към тях. Зведоха го в дома на плантатора и там Марш разказа на надзирателя тъжна история за взривен котел, който потопил парахода му. Загинали всички освен няколко души, които се измъкнали с измервателната лодка. Човекът се съгласи да помогне и доведе плантатора.
- Двама са жестоко изгорени - каза му Марш. - Трябва да сме бързи.
След няколко минути вече бяха впрегнали чифт коне на закрита каруца и препускаха през полето. Когато стигнаха до прекатурената лодка, Карл Фрам стоеше изправен. Изглеждаше замаян и слаб. Абнър Марш скочи от каруцата и махна с ръка.
- Размърдайте се - каза той на мъжете, които бяха дошли с него. - Тия изгорените са отдолу. Трябва да ги вкарахме вътре - той се обърна към Карл. - Добре ли сте, господин Фрам?
Той се усмихна немощно.
- И по-добре съм бил, капитане, но, по дяволите, бил съм и много по-зле.
Двама мъже пренесоха Джошуа Йорк в каруцата. Белият му костюм беше изцапан с кал и вино. Той не помръдваше. Третият им помощник, най-младият син на плантатора, излезе изпод лодката. Бършеше ръце в панталоните си. Изглеждаше сякаш му се гади.
- Капитан Марш - каза той. - Жената вътре. Изгоряла е до смърт.
96 Неокласически стил - архитектурно течение, подражаващо на зданията в Древна Елада. Може би най-известните сгради в този стил са Бранденбургската врата, Британският музей и австрийският парламент.