Гласът му бе изпълнен с шрчилка и отчаяние, което разсея гнева на Абнър Марш. На негово място дойде съжалението.
- Ти опита - каза той.
- Провалих се. Предадох Валери и Симж, предадох всички, които ми повярваха. Предадох теб и господин Джефърс, и онова детенце. Мисля, че предадох и Жулиж по някакъв странен начин.
- Вината не е твоя - настоя Марш
Джошуа Йорк вдигна рамене, но в сивите му очи се прокрадваха хлад и тъмнина.
- Миналото е минало. Вече мисля за тази и следващата нощ. Трябва да се върна. Нужен съм им, макар че сигурно не го осъзнават. Трябва да се върна и да направя каквото мога, колкото и да е малко.
Абнър Марш се намръщи.
- А казваш на мен да се откажа? Мислищ че съм като онзи проклет глупак, дето все се е нахвърлял върху' теб? По дяволите, Джошуа, ами ти? Колко пъти Жулиж е пил от кръвта ти? Струва ми се, че си инат и глупак точно като мен.
- Може би - призна Йорк с усмивка.
- Проклятие - изруга Марш. - Точно така. Връщаш се при Жулиж като кръгъл идиот. По дяволите, какво искаш да направя?
- Най-добре напусни плантацията възможно най-скоро. Още преди домакинът ни да се е усъмнил твърде много.
- Това и аз го знам.
- Няма друго, Абнър. Не ни търси повече.
Абнър Марш смръщи вежди.
- По дяволите.
- Проклет глупчо - каза му Джошуа с усмивка. - Е, търси, ако решиш. Няма да ни откриеш.
- Ще видим.
- Може би още има някаква надежда за нас. Ще се върна, ще подчиня Жулиж и ще изградя мост между нощта и деня. Заедно ще изпреварим „Еклипс“.
Абнър Марш изсумтя с насмешка, но някъде дълбоко в себе си му се искаше да повярва във всичко.
- Грижи се за проклетия ми параход - каза той. - Все още няма по-бърз от него и трябва да е в добро състояние, щом се върна.
Джошуа се усмихна и една суха люспа мъртва кожа край устните му се откъсна. Той вдигна ръка към лицето си, за да я махне. Свали я като част от маска, грозна маска, обсипана с белези и бръчки. Кожата под нея беше млечнобяла, чиста, гладка, готова да се покаже на света, който да изрисува белезите си върху нея отново. Йорк премахваше старото си лице с ръка. Белязано с рани от миналото, то се ронеше на люспи, които се сипеха по пода. Той изтри ръка в палтото си и я протегна към Абнър Марш. Ръкуваха се.
- Всички правим избори - каза капитанът. - Ти ми го каза, Джошуа, и беше прав. Тия избори невинаги са лесни. Някой ден ще се наложи да избираш Между твоите хора на нощта и... е, избери внимателно. Постъпи правилно. Знаеш какво имам предвид. Постъпи правилно, Джошуа.
- Ти също, Абнър. Прави изборите си внимателно.
Джошуа Йорк извърна гръб, плащът му се развя зад него. Той излезе на балкона, прехвърли с изящество парапета и скочи долу от цели двадесет фута с такава лекота, все едно правеше това всеки ден, а после изчезна. Движеше се толкова бързо, че сякаш се разтвори в нощта.
Може би се превърна в проклета мъгла, както реши Марш.
Някъде в далечината проблясваше реката, параход надаваше вой със свирката си - слаб, печален вопъл, изгубен и едновременно самотен. Нощта не бе добра за плаване. Марш потръпна и се зачуди дали няма да падне слана. Той затвори вратата на балкона и се върна обратно в леглото.
97 Китайско дърво - още мелия или бял чедър. Хималайски сорт, особено популярен в Луизиана и другите югоизточни щати за декоративни цели
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Трескави години: ноември 1857-април 1870
И двамата бяха казали истината: Абнър Марш не спря да търси, но така и не откри парахода.
Напуснаха плантацията на Грей веднага щом Карл Фрам се оказа достатъчно силен, за да пътува, което стана няколко дни след като Джошуа бе изчезнал. Марш се зарадва, че могат да потеглят. Грей и родът му бяха започнали да стават твърде мнителни. Във вестниците не пишеше нищо за взрив на кораб, а съседите им също не бяха чули за случая. Изчезването на Джошуа също ги удивляваше. Абнър вече се оплиташе сам в лъжите си. Когато заедно с Тоби и Карл Фрам се изкачиха нагоре по течението, „Трескав блян“ вече бе изчезнал, както и очакваше. Марш се върна в Сейнт Луис. Капитанът продължи да търси и през дългата сурова зима, която последва. Разпрати още писма, обикаляше крайречните барове и билярдни зали, нае детективи, четеше много проклети вестници, откри Негър, Гроув и останалите от екипажа на „Илай Рейнолдс“ и ги изпрати на север и на юг по реката, за да търсят. Без резултат. Никой не бе виждал „Трескав блян“, никой не бе виждал и „Озимандий“. Абнър Марш реши, че отново са сменили името му. Прочете всяко проклето стихотворение на Байрон и Шели, но този път това не му помогна. От отчаяние дори започна да ги наизустява и да търси други поети, но единственото, до което стигна по този начин, бе окаян колесар на име „Хайауата“98.