Товареха „Велика република“. Беше огромен, нов параход със странични колела, построен преди година в Питсбьрг. Казваха, че е дълъг триста петдесет и пет фута, което го правеше най-шлемия кораб на Мисисипи, тъй като „Еклипс“ и „Трескав блян“ бяха отдавна изчезнали и забравени. Беше прекрасен. Марш го бе оглеждал дузина пъти. Веднъж дори се качи на борда. Изящна дърворезба заобикаляше лоцманската будка, а куполът й беше покрит с орнаменти. Рисунките, стъклото, полираното дърво и килимите вътре можеха да ти разбият сърцето. Твърдяха, че е най-изпипаният, най-красивият параход, построяван някога, толкова луксозен, че можеше да засрами всички някогашни съдове. Но не развиваше голяма скорост, така бе чул Марш, и губеше плашещи суми. Стоеше със скръстени ръце пред него. Изглеждаше строг и сериозен в официалното си черно палто. Наблюдаваше как докерите пренасят товара. Бяха черни до последния човек. Това също бе нещо ново. Вече всички докери по реката бяха черни. Имигрантите, които работеха като хамали, огняри, товарачи преди войната, бяха изчезнали. Марш не знаеше къде са отишли, но новоосвободените заеха местата им. Докато работеха, докерите пееха бавна, тъжна песен: „Нощта е тъмна, денят е дълъг, а ние сме далече от дома. Плачете, братя мои, тачете - Марш я знаеше. Спомняше си и втория куплет: „Нощта свърши, денят дълъг отмина, а ние таваме към дома. Веселете се, мои братя, веселете се “. Работниците обаче не изпяха тази част. Нямаше да го направят тази нощ
На пустото пристанище товареха кораб, съвсем нов и по-луксозен от всеки друг, но въпреки това нямаше достатъчно стоки. Както ги гледаше и слушаше, на Абнър Марш му се струваше, че цялата река умира и той си отива заедно с нея. Бе видял достатъчно тъмни нощи и дълги дни за целия си живот и вече не бе сигурен дали някога е имал дом. Капитанът тръгна и, без да бърза, се прибра в хотела.
На другия ден отпрати всички членове на ръководството и екипажа, ликвидира Параходно дружество „Река Треска“ и обяви „Илай Рейнолдс“ за продан. Марш взе всички пари, които му бяха останали, и напусна Сейнт Луис. Купи си малка къща в родния си град Галена с изглед към реката. Само че вече това не бе река Треска. Бяха й сменили името на Галена преди години и всички я наричаха така. Новото име навявало по-добри асоциации, твърдяха хората. Абнър Марш продължи да й вика Треска, както бе правил като дете.
В Галена той не вършеше нищо особено. Четеше много вестници. Беше му останало като навик от годините, през които търсеше Джошуа. Харесваше му да следи бързите кораби и времената, които постигаха. „Робърт Е. Лий“ бе построен в Ню Олбани през 1866 година и плаваше бързо като същински дявол. Моряците го наричаха „Лудия Боб Лий“ или просто „Лошия Боб“. Капитан Том Ледърс, който продължаваше да бъде все така строг, начумерен и ругаещ като при първото си плаване, бе пуснал нов „Начес“ през 1869 година, шести поред с това име. Ледърс кръщаваше всичките си параходи така. Според вестниците новият „Начес“ беше по-бърз от предшествениците си. Пореше водите като кама. Ледърс разправяше наляво и надясно как щял да покаже на капитан Джон Кенън и неговия „Луд Боб Лий“ откъде изгрявало слънцето. Вестниците бяха препълнени с това. Марш вече надушваше състезанието, което щеше да се проведе на Илинойс, и то звучеше като нещо, което можеше да стане истинско събитие.
- Ще ми се да видя туй проклето състезание - каза той на жената, която бе наел, за да чисти дома му. - Нито един от тия нямаше да има шанс срещу „Еклипс“, обзалагам се.
- И двата имат по-добри времена от твоя стар „Еклипс“ - възрази тя.
Обичаше да му противоречи.
Марш смръщи вежди.
- Т’ва нищо не значи. Сега реката е по-къса. Всяка година се скъсява. Скоро ще бъде като няк’ва вада от Сейнт Луис до Ню Орлиънс.
Марш не четеше само вестници. Благодарение на Джошуа, беше развил вкус към поезията и много други проклетии, понякога си взимаше и по някой роман. Занимаваше се и с дърворезба и правеше изящни модели на параходите си по спомени. Боядисваше ги и изпипваше всичко по тях в точни пропорции. Можеше да ги нареди един до друг и така да стане ясно колко са били големи.
- Това е моята „Елизабет А.“ - каза той на икономката си, когато завърши своя шести и най-шлям модел. - Най-прелестният кораб, плавал по реката. Щеше да чупи рекорди, ако не беше онзи проклет леден запор. Виж колко голяма беше, почти триста фута. Край него „Ник Перж“ прилича на джудже - той посочи към друг модел. - А това са „Милата Треска“ и „Дънлийт“ - имах доста проблеми с машината на бакборда му, много проблеми. До него е моята „Мери Кларк“. Котлите й се взривиха - Марш поклати глава. - Доста хора загинаха тогава. Може би грешката беше в мен. Не зная. Понякога си мисля за това. А този, малкият, накрая е „Илай Рейнолдс“. Няма какво толкова да се види, но той беше едно кораво, старо копеле. Понесе всичко, на което го изложих, и дори повече, и продължи да върти колелото си и да плава. Знаеш ли колко издържа тоя малък, грозен колесар?