106 Едно от най-значимите параходни състезания, което и днес е обект на многобройни изследвания. Двата кораба изминали разстояние от 1400 мили срещу течението от Ню Орлиънс до Луисвил. „Еклипс" поставил нов рекорд от 4 дни, 9 часа и 57 минути, а ,А. Л. Шотуел" финиширал само минута след него.
107 Сецесия - през 1860-1861 г., след избирането на Линкьлн за президент, единадесет от южните щати се отделят от САЩ и формират Конфедеративните американски щати, за да запазят института на робството на своята територия.
108 Битката за Форт Самтер - битка, спечелена от Конфедерацията и състояла се в периода 12-14 април 1861 г в едноименната крепост в Южна Каролина. Тя слага началото на Американската гражданска война (1861-1865).
109 Битката за Виксбърг - още Обсадата на Виксбърг, е една от продължителните и най-кьрвави битки през Американската гражданска война, провела се от 15 май до 4 юли през 1863 г. Загиват над 40 хиляди души. Съюзът успява да завладее града.
110 Сто паунда - около 45 килограма.
111 Джон Кийтс (1795-1821) - английски поет, един от най-ярките и влиятелни представители на романтизма, наред с лорд Байрон и Пърси Б. Шели.
112 Става дума за пътеписа , Американски записки" (1842) на Чарлс Дикенс.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ню Орлиънс, май 1870
Яощем улица „Галатън“ приличаше на главен път към ада, помисли си Абнър Марш, докато бързаше по нея. Цялата бе опасана от танцови зали, салони, бардаци - всички претъпкани, мръсни и шумни. По тротоарите се разхождаха пияници, курви и джебчии. Докато минаваше покрай тях, блудниците отправяха към него присмехулни покани, които преминаваха в подигравки, щом ги подминеше. Сурови мъже със студени погледи, ножове и месингови боксове го гледаха с презрение. Марш съжаляваше, че изглежда чак толкова достолепен и стар. Той прекоси улицата, за да избегне група хора, които се бяха събрали пред една танцова зала с дъбови тояги в ръце, и се озова пред „Зеленото дърво“. Беше като останалите салони за танци: вход към ада, заобиколен от други входове към същото място. Марш си проправи път и влезе. Вътре беше претъпкано, задимено и мрачно. Из синкавата мъгла се виждаха двойки. Кълчеха се вяло на силната, евтина музика. Един мъж - набит, брадясал дебелак с червена фланелена риза, се клатушкаше на дансинга с партньорка, която изглеждаше все едно е в безсъзнание. Той стискаше гърдите й през тънката басмена рокля, докато я придържаше и влачеше след себе си. Другите танцуващи не им обръщаха внимание. Жените бяха типичните за такова място танцьорки, с тесни, прозиращи рокли от американ и окъсани пантофки. Докато Марш се оглеждаше, мъжът с червената риза се спъна, изпусна партньорката си и падна върху нея. Последва вълна от смях. Той изруга и се изправи колебливо на крака, докато момичето остана легнало на пода. След това, когато смехът утихна, той се приведе над нея, сграбчи предната част на роклята и дръпна. Платът се разпра, мъжът свали роклята и я хвърли настрани с усмивка. Отдолу тя нямаше нищо, освен една червена жартиера около голото си месесто бедро, в която бе втъкната кама. Дръжката й беше розова и с формата на сърце. Партньорът й тъкмо разкопчаваше панталоните си, когато двама от пазачите на заведението се приближиха към него. Бяха масивни, червендалести мъже с месингови боксове и яки дървени бухалки.
- Води я горе - изрева единият от тях.
Мъжът с червената риза изпсува, но накрая вдигна жената през рамо и тръгна с клатушкане през дима, съпроводен от нова вълна смях.
- Искате ли да танцувате, господине? - прошепна един сладникав женски глас в ухото на Марш.
Той се извърна и ахна.
Дамата пред очите му сигурно тежеше толкова, колкото той бе тежал в миналото. Беше съвсем бледа и гола, както майка я е родила, като изключим тънкия кожен колан с два втъкнати ножа. Тя се усмихна и шляпна Марш, преди той да й обърне рязко гръб и да поеме към тълпата. Капитанът обиколи веднъж залата в опит да намери Джошуа. В едно изключително шумно кътче дузина мъже бяха наобиколили дървена кутия. Те се оригваха и псуваха, докато наблюдаваха бой с плъхове. На бара също беше претъпкано с хора. Всеки от тях бе въоръжен и гледаше другите с яд. Марш измърмори някакво извинение и мина край слабоват мъж с гарота113, втъкната в колана му, който говореше оживено с един нисичък човек, носещ чифт пищови. Непознатият с гаротата млъкна и се загледа в Марш с неприятно изражение, докато дребничкият не му извика, за да го въвлече обратно в разговора.