- Уиски - каза Марш, когато се приведе към бара.
- Това уиски ще ти пробие стомаха, Абнър - промълви барманът. Макар и тих, гласът му се чу през цялата гюрултия.
Абнър Марш отвори широко уста. Мъжът зад бара се усмихна. Носеше вълнени панталони, издути на коленете, захванати с въже вместо колан, бяла риза, толкова мръсна, че бе почти сива, и черна жилетка. Лицето обаче бе същото като преди тринадесет години: бледо, без нито една бръчка, обгърнато от права бяла коса, която сега бе поразрошена. Сивите очи на Джошуа Йорк сякаш сияеха сред мрака на танцовия салон. Той стисна ръката на приятеля си.
- Ела горе - ката той притеснено. - Там ще поговорим.
Когато излезе от бара, другият барман го изгледа, а някакъв як тип с лице на невестулка и черен костюм хукна към него.
- Къде, по дяволите, отиваш? Връщай се тук и наливай уиски.
- Напускам - каза му Джошуа.
- Напускаш? Значи ще ти прережа гърлото!
- Наистина? - попита Джошуа.
Той почака, изгледа предизвикателно всички във внезапно утихналата зала. Никой не смееше да помръдне.
- Ще съм на горния етаж с приятеля ми, в случай че някой поиска да опита - каза той на всичките петима-шестима пазачи, които бяха наобиколили бара.
След това хвана Марш под лакът и го поведе през танцьорките към едно тясно стълбище в задната част на салона. На втория етаж имаше малко коридорче, осветено от самотна газена лампа, което водеше до дузина стаи. От една затворена врата се разнасяха стенания и сладострастни вопли. Следващата бе отворена. Някакъв мъж лежеше проснат по очи през прага. Когато го прескочи, Марш забеляза, че е мъжът с червената риза.
- Какво, по дяволите, му се е случило? - попита той на висок глас.
Джошуа Йорк сви рамене.
- Сигурно Бриджит се е събудила и го е ударила, за да му вземе парите. Тя е истинско сладкишче. Мисля, че е убила поне четирима мъже с онова ножче. Всеки път им слага резка на сърцето. - Той се намръщи. - Като става дума за кръвопролития, Абнър, моят народ може да научи твоя на твърде малко.
Джошуа отвори вратата на една празна стая.
- Ако обичаш.
Той затвори, след като запали една от лампите. Марш седна на леглото.
- По дяволите - каза той. - На какво проклето място ме доведе, Джошуа. Тук е зле като в Начес-под-хьлма преди двадесет-тридесет години. Гръм да ме удари, ако съм очаквал да те намеря тук.
Йорк се усмихна и седна на един оръфан, стар фотьойл.
- Жулиж и Киселия Били също не очакват. Това е целта. Зная, че ме търсят. Дори обаче да се сетят за улица „Галатън“, ще им бъде трудно да дойдат тук. Ще нападнат Жулиж, защото богатството му е очевидно, а Киселия Били е познат на всички. Взел е твърде много жени, без да ги връща. Само тази вечер в „Зеленото дърво“ имаше поне двама мъже, готови да го убият на мига. Улиците навън принадлежат на Момчетата на вечнозеления дъб114, които може да решат да пребият Били до смърт просто за забавление - Йорк сви рамене. - Дори полицията не би дошла на улица „Галатън“. Тук съм в безопасност, пък и нощните ми навици не привличат внимание. Напълно нормални са.
- Е, това не е от значение сега - каза нетърпеливо Марш. - Получих писмото ти. Пише, че си направил избора си. Ти знаеш защо съм тук, но аз не зная защо ме повика. Може да ми кажеш.
- Съвсем не съм сигурен откъде да започна. Измина много време, Абнър.
- И за двама ни - раздразнено рече капитанът, след което продължи с по-мек тон. - Търсех те, Джошуа. Това продължи повече проклети години, отколкото можех да си представя.
Опитах да намеря и теб, и парахода. Но проклетата река е голяма, а времето и парите -недостатъчни.
- Абнър - каза му Йорк, - дори да разполагаше с цялото време и всички пари на света, пак нямаше да ни откриеш по реката. През последните тринадесет години „Трескав блян“ е на твърда земя. Скрит е край една стара дестилационна за индиго в плантацията на Жулиж. Намира се на пет хиляди ярда от брега и е добре закътан.
- Какво, по дяволите... - изруга Марш.
- Аз го направих. Нека започна от началото, за да ти разкажа всичко. - Той въздъхна. -Трябва да се върна тринадесет години назад, към онази нощ, в която се сбогувахме.
- Спомням си.
- Тръгнах нагоре по течението възможно най-бързо - започна Джошуа. - Притеснявах се дали ще стигна навреме. Жаждата можеше да ме сполети. Пътуването беше трудно, но на втората нощ се озовах пред „Трескав блян“. Едва се движеше. Беше се отдалечил от брега и тъмните води го връхлитаха от две страни. Когато доближих, наоколо се носеха хлад и мъгла. Корабът бе съвсем замрял и обгърнат в тъма. Нямаше пушек, нито пара или огън. Заради тишината едва не го пропуснах в мрака. Не исках да се връщам, но знаех, че трябва. Доплувах до него - за миг Йорк се поколеба. - Абнър, знаеш какъв живот съм водил. Виждал съм, вършил съм ужасни неща. Нищо обаче не можеше да ме подготви за гледката в парахода.