По-късно научих, че Киселия Били настоявал да слязат на брега, да се разделят и да се срещнат отново в Начес, Ню Орлиънс или другаде. Това е била разумна идея, но Жулиж загубил разсъдъка си. Тъкмо бил влязъл в главната каюта, с лудост в очите, когато един пътник доближил и започнал да се оплаква, че параходът изостава с графика, а не се движат от цял ден.
„Ах - възкликнал Жулиж. - Значи трябва да потегляме веднага.“
Пуснали парахода малко по-навътре, за да не може никой да достигне брега. Като направили това, се върнал в салона, където пътниците вечеряли. Приближил човека, който се оплакал, и го убил пред всички.
Така започнало клането. Разбира се, хората се развикали, побягнали и се заключили в каютите. Но нямало как да се спасят. Жулиж използвал силата си, гласа, очите и изпратил всички свои подчинени да убиват. Разбрах, че в онази нощ на „Трескав блян“ имало около сто и тридесет пътници. Срещу тях се изправили двадесетина души от моя народ, подтиквани от жаждата или от Жулиж. В такива моменти треската може да бъде ужасна. Предава се като болест от един на друг, докато накрая всички тръпнат от нея. Киселия Били повикал мъжете, наети в Начес-под-хьлма, да помогнат за клането. Казал им, че всичко е част от план да ограбят и избият пътниците, за което ще вземат част от плячката. След това хората на нощта се обърнали срешу човешките си помощници.
Всичко това е ставало, докато сме разговаряли онази нощ, Абнър. Крясъците, клането, безумната жажда за смърт на Жулиж. Не получил всичко даром. Пътниците се отбранявали. Разбрах, че повечето от моите хора били ранени, но са се възстановили. Венсан Тибу бил застрелян в окото и загинал. Двама огняри хванали Катрин и я натъпкали в пещта. Изгорили я напълно, преди Кюрт и Ален да се намесят. Двама от моите кръвнородствени срещнали смъртта си. Двама от нашия и над сто от вашия вид. Оцелелите били затворени в каютите си.
Когато всичко приключило, Жулиж останал да чака. Другите били обгърнати в страх и искали да избягат, но той не им позволил. Мисля, че е искал да го хванат. Казват, че говорел за теб, Абнър.
- За мен? - Марш бе като поразен от мълния.
- Казвал, че ти е обещал реката никога да не забрави твоя „Трескав блян“. Засмял се и заявил, че се е погрижил да изпълни заканата си.
Гневът на Абнър Марш се извиси и изригна в бурна въздишка.
- Проклет да е, по дяволите! - каза той с необичайно спокоен тон.
- Така се случило всичко - каза Джошуа Йорк. - Но в онази нощ, когато се върнах на „Трескав блян“, това още не ми беше известно. Знаех само за онова, което виждах пред себе си, което можех да подуша, което можех да отгатна, да си представя. Бях обезумял, Абнър, обезумял. Както казвах, тъкмо изтръгвах дъските, когато Жулиж се появи. Закрещях срешу него, закрещях без думи. Исках мъст. Исках да го погубя, както не бях искал да убия другиш, да разкъсам бледото му гърло, да вкуся от проклетата му кръв! Гневът ми... ех, думите са безполезни!
Жулиж почака да престана и се обърна към мен спокойно:
„Остават още две дъски, Джошуа. Махни ги и нека излезе. Сигурно си много жаден.“
Киселия Били се изкикоти. Не отвърнах.
„Давай, любезни Джошуа - каза Жулиж. - Тази нощ наистина ще станеш един от нас, за да не бягаш никога повече. Хайде, любезни Джошуа. Освободи го. Убий го.“
Очите му се срещнаха с моите. Почувствах мощта му Теглеше ме, теглеше ме към себе си, опитваше да ме подчини, да ми повелява. Да опитам кръв, означаваше да бъда негов, телесно и душевно, завинаги. Беше ме пребивал десетки пъти, беше ме карал да коленича пред него, да го моля да пие от кръвта ми, но не и да убивам. Това беше причината да запазя онова, което винаги съм бил, в което винаги съм вярвал, което винаги съм искал да постигна, а в онзи миг очите му се опитваха да ми го отнемат. Отвъд него имаше само смърт, кръв, страх, безконечни, самотни нощи, които щяха да се превърнат в нов живот за мен.
Джошуа Йорк замлъкна за миг и се огледа. В очите му имаше нещо мрачно и неизказано. Абнър Маршзабеляза с удивление, че ръката му трепери.
- Джошуа - каза той, - каквото и да се е случило, било е преди тринадесет години. Вече е минало. Свършило е. Също като всички онези хора, които си избил в Англия, и останалото. Не си имал избор, никакъв избор. Ти ми каза, че не може да има добро и зло, ако не разполагаш с избор. Дори да си убил онзи човек, не си като Жулиж.