Пушката изрева и даде силен откат, с който удари капитана и ожули ръката му. Гърдите на Киселия Били почервеняха. Изстрелът го хвърли назад. Прогнилите перила на тексаската палуба поддадоха зад гърба му и той се сгромоляса долу на ветровитата. Още с ножа в ръка, той опита да се изправи. Олюля се и залитна замаян като пиян.
Марш скочи след него и презареди. Киселия Били посегна към револвера, втъкнат в колана му. Двете цеви изреваха отново и Абнър го измете от палубата. Пистолетът изскочи от ръката му. Капитанът чу писъка на Били, който се удари в нещо на долното ниво. Погледна към бака. Типтън лежеше по очи, разкривен и целият в кръв. Още стискаше проклетия си нож, но едва ли щеше да нарани някого с него. Абнър Марш изсумтя, извади нови два патрона от джоба си и погледна към тексаската. Вратата на капитанската каюта беше широко отворена. Дамон Жулиж се взираше в Джошуа със злобните си черни и приканващи очи. Йорк беше като в транс. Марш извърна очи от гледката и погледна пушката и патроните в ръката си. „Все едно не е там - каза си той. - На слънце си, не може да доближи, не го гледай, презареди, просто презареди пушката и му дай два проклети куршума право в лицето, докато Джошуа го държи мирен.“ Ръката му потрепна. Той я успокои и вкара единия патрон. Дамон Жулиж се засмя. Когато чу това, Марш погледна нагоре въпреки волята си. Вторият патрон още бе в ръката му. Този смях притежаваше толкова музика, топлота, очарование, че бе трудно да почувстваш страх, беше трудно да си спомниш какво стои зад него, какво може да ти причини. Джошуа падна на колене. Марш изруга и направи три бързи стъпки напред. Жулиж се извърна с усмивка и тръгна към него. Или поне опита. Той прехвърли прогнилите перила и скочи на ветровитата палуба, но Джошуа се спусна след него и го сграбчи зад гърба. За миг се сбориха на палубата. След това Марш чу как Джошуа извика от болка. Той извърна поглед, вкара втория патрон и затвори цевите. Погледна отново. Жулиж приближаваше. Бледото му лице се издигаше високо, зъбите му блестяха, ужасните му зъби. Пръстът на капитана играеше конвулсивно върху спусъка. Накрая успя да се прицели и пушката изрева. Откатът просна Марш на земята и вероятно това му спаси живота. Жулиж пропусна, замая се и... почувства колебание, когато видя, че Джошуа се изправя с четири кървави линии върху дясната си буза.
- Погледни ме, Жулиж - промълви Джошуа. - Погледни ме.
Марш имаше още един патрон в цевта. Паднал на палубата, той вдигна пушката, но се оказа твърде бавен. Дамон откъсна поглед от Джошуа и видя, че оръжието е насочено към него. Той се извърна настрани и изстрелът прокънтя във въздуха. Преди Джошуа Йорк да помогне на Абнър Марш да се изправи, Жулиж бе излетял надолу по стълбите.
- Тръгвай след него - каза Джошуа с тревога. - И внимавай! Може да те чака.
- Ами ти?
- Ще се погрижа да не напуска кораба.
Йорк скочи от ветровитата палуба върху бака, бърз и пъргав като котка. Приземи се на ярд от мястото, на което Киселия Били се бе сгромолясал и претърколил. След миг отново бе горе. Беше се стрелнал по голямото стълбище. Марш взе нови два патрона и презареди. След това наближи стълбите, погледна надолу внимателно и започна да слиза с бавни стъпки надолу, докато държеше пушката, готова за стрелба. Дървото скърцаше под ботушите му, но той долавяше никакъв друг звук. Абнър знаеше, че това не е от значение. Движеха се толкова тихо. Всички го правеха. Имаше предчувствие къде би се скрил Жулиж. В салона или в някоя от каютите там. Марш продължи с пръст на спусъка и влезе. Спря, за да свикнат очите му с тъмнината. В другия край на салона нещо помръдна. Марш се прицели и замръзна, след това му олекна. Беше Джошуа.
- Не е излязъл - каза му Йорк и огледа главната каюта, шавайки с очи.
- Разбрах - отвърна Марш
Изведнъж почувства студ. Застоялият въздух бе изпълнен с хлад като в запечатана гробница. Беше твърде тъмно. Капитанът не виждаше нищо, освен неясни и заплашителни сенки.
- Трябва ми малко проклета светлина - каза той, вдигна пушката и стреля с една от цевите в таванския прозорец.
Оръжието изрева оглушително и звукът проехтя в салона. Стъклото се пръсна. Искрящите парчета се посипаха на земята, а след тях нахлуха и слънчевите лъчи. Марш извади нов патрон и презареди.
- Нищо не виждам - каза той и пристъпи напред с пушката под мишница.
Докъдето стигаха очите му, салонът бе съвсем пуст и безмълвен. Абнър реши, че Жулиж може би се крие зад бара и пристъпи натам. Неясен звук се понесе към ушите му - звън на кристали, разклатени от вятъра.
Марш смръщи вежди.
- Абнър! - викна Джошуа. - Над теб!