Нужна му е смелост. Не искам страхливец или някой суеверен, нито пък прекомерно религиозен. Вие такъв ли сте, капитане?
- Не - отвърна Марш. - Никога не ми е пукало за ония, дето само размахват библии, нито пък на тях за мен.
Йорк се усмихна.
- Прагматик сте. Трябва ми прагматик. Някой, който ще се съсредоточи над собствените си задължения и няма да ми задава прекалено много въпроси. Държа на личното си пространство и ако понякога действията ми изглеждат странни, своеволни или капризни, не бих искал някой да ги оспорва. Разбирате ли тези изисквания?
Марш приглади брадата си.
- Ако кажа, че ги разбирам?
- Ставаме съдружници - каза Йорк. - Оставете адвокатите и чиновниците да се погрижат за вашата линия, а вие елате да пътувате с мен по реката. Аз ще бъда капитан, а вие ще носите званието кормчия, помощник-капитан, втори капитан или каквото си изберете. Управлението на кораба ще бъде изцяло ваше задължение. Заповедите ми няма да са чести, но дам ли някоя от тях, ще се погрижите да бъде изпълнена безропотно. Имам приятели, които ще пътуват с нас безплатно. Може би ще им определя длъжности на борда, стига да счета, че са подходящи за нещо такова. Няма да оспорвате и тези мои решения. По пътя мога да кача на парахода и други мои приятели. Ще ги посрещате. Стига да се съгласите на тези условия, капитан Марш, заедно ще забогатеем, както си пътуваме по вашата река, потънали в разкош и обладани от безметежност.
Абнър Марш се разсмя.
- Е, що не, но това ней мойта река, господин Йорк, и ако си мислите, че ще тънете в разкош на стария „Илай Рейнолдс“, ще останете ужасно разочарован, като се качите на борда. Той си е скърцащо старо корито с доста скромни каюти и обикновено се пълни с чужденци, които пътуват от едно сиротно място към друго. От две години не съм се качвал на него. Старият капитан Йегър го управлява. Последния път, когато бях на борда, вонеше ужасно. Ако искате разкош, трябва да купите „Еклипс“ или „Джон Симъндс“.
Джошуа Йорк отпи от виното с усмивка.
- Нямам предвид „Илай Рейнолдс“, капитан Марш.
- Нямам друг кораб.
Йорк остави чашата.
- Елате - каза той. - Нека се преместим. Можем да продължим разговора в стаята ми.
Марш възнегодува - „Домът на плантатора“ предлагаше отлични десерти, които не искаше да пропуска. Йорк обаче настоя.
Беше наел просторен, добре обзаведен апартамент - най-добрия в хотела. Обикновено беше запазен за богати плантатори от Ню Орлиънс.
- Седнете - каза властно Йорк и посочи на Марш голям, удобен стол в дневната.
Капитанът го послуша, а той отиде до една от другите стаи и след малко се върна с малко
сандъче, обковано в желязо. След това седна с него на масата и го отключи.
- Елате - каза той, но Марш вече беше застанал зад него. Йорк повдигна капака.
- Злато - промълви капитанът.
Той протегна ръка и докосна монетите, които започнаха да се изплъзват между пръстите му. Усещаше допира на мекия жълт метал, блясъка, звънтежа му. Поднесе една от монетите към устата си и я захапа.
- Съвсем истинско - каза той и се изплю, а след това хвърли монетата обратно в ковчежето.
- Десет хиляди долара в златни монети по двадесет - поясни Йорк. - Имам още две такива сандъчета, а също кредитни писма13 от банки в Лондон, Филаделфия и Рим за много по-значителни суми. Приемете предложението ми, капитан Марш, и ще имате втори кораб, доста по-впечатляващ от „Илай Рейнолдс“. Или може би е по-точно, ако кажа, че ние ще имаме втори кораб.
Йорк се усмихна.
По-рано Абнър Марш бе възнамерявал да отхвърли предложението на Йорк. Парите наистина му трябваха, но беше мнителен човек, който изобщо не харесваше тайни, а събеседникът му искаше от него да му окаже твърде голямо доверие. Офертата звучеше прекалено добре. Капитанът не се съмняваше, че някъде има уловка, която не би могъл да избегне, ако приеме. Сега обаче, когато се взираше в богатството на Йорк, решителността му отслабваше.
- Нов кораб, значи? - промълви той.
- Да - отвърна Йорк. - А това е доста по-голяма сума от онази, която бях готов да платя за половината дялове от параходната ви линия.
- Колко... - подхвана Марш Устните му бяха сухи и той прокара по тях нервно език. - Колко сте готов да платите за тоя нов параход, господин Йорк?
- Колко са необходими? - попита тихо събеседникът му
Марш напълни шепата си с монети и ги остави да изпаднат между пръстите му обратно в ковчежето. Мислеше си за блясъка им, но когато продума, рече: