- Не бива да носите толкова много пари с вас, Йорк. Има главорези, които биха ви убили дори само за една от тези монети.
- Зная как да се пазя, капитане - каза господинът.
Марш погледна в очите му и почувства студ. Изпита съжаление към всеки престъпник, който би посмял да открадне от Джошуа Йорк.
- Ще се поразходите ли с мен на пристана?
- Не ми отговорихте, капитане.
- Ще ви кажа. Елате първо. Искам да видите нещо.
- Добре - отвърна Йорк.
Той затвори ковчежето и жълтият блясък секна. Изведнъж стаята стана отново мрачна и тясна.
Нощният въздух беше хладен и влажен. Стъпките на двамата мъже ехтяха, докато се разхождаха по мрачните и пусти улички. Йорк крачеше пъргаво и елегантно, а Марш - тежко, но с достойнство. Джентълменът носеше широко лоцманско палто, скроено като наметало, и висока, стара шапка от боброва кожа, която на лунната светлина хвърляше издължени сенки. Марш се взираше в мрачните алеи между унилите тухлени складове и се стараеше да придаде на лицето си достатъчно свирепо изражение, за да стопи смелостта на главорезите, които може би се спотайваха в мрака. Пристанът бе обграден от параходи. Поне четиридесет бяха привързани към местата за акостиране или към подвижни пристани14. Дори в този час наоколо не беше съвсем тихо. Огромни палети със стоки хвърляха сенки на лунната светлина. Двамата преминаваха покрай пристанищни работници, излежаващи се върху бали сено, които си подаваха бутилки от ръка на ръка и пушеха глинени лули. В каютите на десетина кораба още светеше. Над мисурския „Уайъндот“ се издигаше пушек. Забелязаха, че някакъв човек, застанал върху тексаската палуба15 на един голям параход със странични колела, ги наблюдава любопитно. Абнър Марш и Йорк го подминаха, подминаха и редицата от мрачни притаени параходи, чиито високи комини се издигаха като стволове на обгърнати в тъма дървета с необичайни корони. Накрая се спряха пред голям и богато украсен параход със странични колела и многобройни палети, натоварени на основната палуба. Подвижното му мостче беше вдигнато, за да не влизат неканени гости. Корабът беше навирил нос срещу стария си ръждив подвижен пристан. Дори на бледата светлина, хвърляна от сърпа на луната, великолепието на съда беше очевидно. Наоколо нямаше друг толкова царствен и грамаден параход.
- Е? - промълви Джошуа Йорк почтително.
Именно това се бе оказало решително, мислеше си Марш години по-късно -почтителността в гласа му.
- Това е „Еклипс“ - отвърна Марш. - Името е изписано на корпуса на колелото, ей там -той вдигна бастуна си и посочи с него. - Разчитате ли?
- Напълно. Виждам чудесно през нощта. Значи това не е какъв да е кораб?
- По дяволите, никак дори! Съвсем не е обикновен. Това е „Еклипс“16. Всеки проклетник, млад или стар, по тая река го знае. Вече е на възраст. Строен е през петдесет и втора. Пет години. Още си е достолепен обаче. Цената му е триста седемдесет и пет хиляди долара и казват, че си струва парите. Ней имало по-голям, разкошен, здрав параход. Добре го познавам. Качвал съм се като пътник. Размерите са триста шестдесет и пет фута на четиридесет, а салонът е триста и тридесет фута. Няма друг като него. На единия край са вдигнали златна статуя на Хенри Клей17 , а на другия - на Анди Джаксън18 . Двамата се гледат през цялото това проклето разстояние. Вътре има повече кристал, сребро и стъклописи, отколкото в „Домът на плантатора“ могат изобщо да си мечтаят, маслени картини, храна, която никога дори не сте опитвали, и огледала... какви огледала. Но всичко това е нищо пред скоростта му. Под главната палуба има петнадесет котела. Ходът19 му е единадесет фута. Казвам ви, никъде няма кораб, който може да се мери с него, когато капитан Стърджън му вдигне парата. С лекота прави осемнадесет мили в час срещу течението. От петдесет и трета държи рекорда за отсечката от Ню Орлиънс до Луисвил. Зная времето наизуст: четири дни, девет часа и тридесет минути. Бие проклетия „А. Л. Шотуел“ с петнадесет минути, а „Шотуел“ е бърз. - Марш се обърна, за да погледне към Йорк. -Надявах се, че един ден моята „Госпожица Лиз“ ще победи „Еклипс“, като подобри времето или го изпревари в пряко състезание. Това обаче няма как да стане. Вече е ясно. Заблуждавал съм се. Нямам пари за кораб, който може да победи „Еклипс“. Дайте ми такава сума, господин Йорк, и ще бъда ваш съдружник. Ето ви отговор. Искате половината дялове на Параходно дружество „Река Треска“ и някой, който да движи нещата тихомълком и без въпроси за ваш’те си неща? Добре. Трябва обаче да ми дадете пари за съд като този.