Те последваха едрия мъж зад сградата към търговския док от другата страна. Половин дузина скръбни на вид водни шейни и плоскодънни лодки стояха в хелингите си. Пендъргаст присви устни, огледа ги набързо и избра най-новата на вид шейна.
Половин час по-късно те бяха в нея, с Пендъргаст на щурвала, влизайки в Лейк Енд. Когато излязоха в открити води, Пендъргаст даде газ, пропелерът изрева и шейната се понесе по водата. Градчето Малфурш с разнебитените си докове и тъжни, разкривени сгради, бавно изчезна в леката мъгла, която висеше над повърхността на езерото. ФБР агентът в черния си костюм и снежнобяла риза изглеждаше абсурдно не на място върху палубата на водната шейна.
— Дотук беше лесно – каза Хейуърд.
— Наистина – съгласи се Пендъргаст, загледан през повърхността на водата. После се обърна към нея.
— Капитане, нали осъзнавате, че те са били уведомени предварително за нашето идване?
— Какво ви кара да мислите така?
— Може да се очаква определена неприязън към богати клиенти, пристигащи в Ролс ройс. Но степента на враждебност беше толкова недвусмислена и толкова мигновена, че човек може да заключи, че са ни очаквали. Съдейки по посланието, издраскано върху колата ми, явно ни смятат за природозащитници.
— Казахте им, че сме колекционери на птици.
— При тях идват колекционери на птици непрекъснато. Не, капитане: убеден съм, че ни вземат за природозащитници-бюрократи или може би за държавни учени, представящи се за колекционери на птици.
— Взели са ни за други?
— Възможно е.
Шейната се плъзгаше по кафявите води на езерото. Още щом градът изчезна напълно, Пендъргаст обърна шейната на деветдесет градуса.
— Спениш Айлънд е на запад – каза Хейуърд. – Защо се насочваме на север?
Пендъргаст извади картата, която Тайни им беше продал. Навсякъде по нея се виждаха драсканиците на дебелия мъж и мръсни отпечатъци от пръсти.
— Помолих Тайни да отбележи всички пътища към Спениш Айлънд, които той знае. Очевидно тези приятели познават блатото по-добре от всеки друг. Тази карта може да се окаже повече от полезна.
— Само не ми казвайте, че ще повярвате на този човек.
Пендъргаст се усмихна безрадостно.
— Вярвам безрезервно – че лъже. Можем със сигурност да отхвърлим онези маршрути, които той е отбелязал. Което ни оставя подход откъм северната страна. По този начин можем да избегнем засадата в разклонението западно от Спениш Айлънд.
— Засада?
Веждите на Пендъргаст се вдигнаха нагоре.
— Капитане, предполагам осъзнавате, че единствената причина да можем да наемем тази лодка, е защото те планират да ни изненадат в блатото. Не само са предупредени за идването ни, но изглежда също така някой им е подхвърлил някаква история, която да възбуди гнева им, съпроводена с инструкции да ни сплашат или дори да ни убият, ако се опитаме да отидем в блатото.
— Може да е случайно съвпадение – допусна Хейуърд. – Може би истинските природозащитници точно сега идват в Малфурш.
— Щях да се тревожа за това, ако бяхме пристигнали с вашия буик. Но няма съмнение, че са очаквали двама души, които точно отговарят на нашето описание. Защото израженията на лицата им след нашето излизане бяха съвсем недвусмислени.
— Как някой би могъл да знае къде отиваме?
— Отличен въпрос, един от онези, на които нямам отговор. Засега.
Хейуърд помисли за минута.
— Тогава защо се конфронтирахте с тях? Държахте се като някакво градско конте?
— Защото трябваше да се уверя в тяхната враждебност. Да съм напълно сигурен, че ще отбележат погрешни маршрути върху картата. За да знам в каква посока трябва да поемем. На едно по-общо ниво една възбудена и подозрителна тълпа е далеч по-издайническа, отколкото смесената или отчасти дружелюбната. Помислете над нашия малък разговор, и струва ми се ще се съгласите, че научихме много повече от тази разгневена тълпа, отколкото би било иначе. Намирам, че ролсът беше от изключителна полза в това отношение.
Макар и неубедена, на Хейуърд й беше минало желанието да спори, и тя не каза нищо.
Като свали едната си ръка от щурвала, Пендъргаст извади тънка кафява папка от сакото си и я подаде на Хейуърд.
— Разполагам с няколко снимки от „Гугъл Ърт“ на блатото. Не съвсем полезни, защото голяма част е скрита от дървета и друга растителност, но това наистина като че ли засилва мнението, че северният подход към Спениш Айлънд е най-обещаващият.