Тя разкопча копчето и се зае със следващото.
67.
Внезапно Пендъргаст заговори.
— Това не е начинът да се отнасяте с една дама.
Тайни се завъртя към него.
— Не било начин да се държим така с дама ли? Аз пък мисля, че това е най-страхотният шибан начин!
Хор на одобрение. Хейуърд погледна морето от червени, потни, нетърпеливи лица.
— Искате ли да знаете какво мисля? – тихо произнесе Пендъргаст. – Мисля, че сте абсолютна свиня.
Тайни примигна.
— А?!
— Един тлъст, вонящ шопар – процеди Пендъргаст.
Тайни замахна с месестия си юмрук и го заби в слънчевия сплит на Пендъргаст. Агентът отвори уста и се преви напред. Тайни го удари отново на същото място и изкара въздуха от дробовете му.
После погледна надолу и плю върху него презрително.
— Тази работа много се проточи – промърмори той. После хвана блузата на Хейуърд и със силно дръпване накара копчетата да се разлетят.
Чу се нов хор на одобрение от околните лодки. Като извади един голям нож за дране от джоба на работния си комбинезон, Тайни го отвори и побутна встрани разкъсаната риза на Хейуърд с острието му, разкривайки сутиена й.
— Мили боже! – обади се някой.
Тайни изгледа лакомо щедрата гръд на Хейуърд. Тя преглътна мъчително и направи движение да се покрие с останалата без копчета блуза, но Тайни поклати глава, отблъсна ръцете й и прокара острието на ножа по сутиена. После – много бавно – вкара върха на ножа под плата между двете чашки. И дръпна рязко ножа към себе си, разрязвайки сутиена на две. Гърдите на Лора се залюляха и от тълпата се изтръгна нов рев на възхита.
Тя видя Пендъргаст да се изправя, като залиташе. Тайни бе прекалено зает, за да забележи.
Пендъргаст застана стабилно, навеждайки се тежко на една страна. После – с внезапно, едва забележимо движение – прехвърли тежестта си на другата страна. Лодката се наклони, извеждайки Тайни и Лари от равновесие.
— Хей, я по-полека…
Хейуърд видя блясък на стомана; Лари се преви на две със стон, стиснатата му ръка произведе един изстрел напосоки надолу; струя кръв обля дъното на лодката.
Тайни се обърна да се предпази, размаха бясно оръжието си във въздуха и стреля, но агентът се отмести бързо и куршумите го пропуснаха. Една пъргава ръка се уви около дебелия врат на Тайни и дръпна главата му назад, като допря малка кама в гърлото му; в същия момент Хейуърд го удари по ръката и той изпусна оръжието си.
— Не мърдай — просъска Пендъргаст, натискайки ножа във врата му. С другата си ръка той с лекота освободи своя „Лес Байер“ от колана на мъжа.
Тайни измуча и размърда огромното си туловище, като се опита да докопа с лапи Пендъргаст; ножът се заби по-дълбоко, завъртя се, проблясвайки; плиснаха няколко капки кръв и всички замръзнаха.
— Мръднеш ли – умираш – произнесе Пендъргаст.
Хейуърд гледаше ужасена, внезапно забравила за голотата си: Пендъргаст някак си бе успял да забие камата във врата на мъжа, разкривайки пулсиращата югуларна вена; острието на ножа вече бе пъхнато под нея и я повдигаше от раната.
— Само се опитай да стреляш по мен – и я смятай за срязана – каза Пендъргаст. – Падам – и я режа. Той мръдва – режа я. Докосваш я отново – режа я.
— Какво е това, по дяволите! – изхриптя Тайни ужасен, като въртеше очи. – Какво е направил? От загуба на кръв ли умирам?!
Мъртва тишина. Всички оръжия продължаваха да сочат към тях.
— Застреляйте го! – квичеше Тайни. – Застреляйте и жената! Какво правите?
Никой не помръдна. Хейуърд гледаше издутата, пулсираща вена, хлъзгава на блясъка на окървавеното острие.
Пендъргаст кимна към едно от големите странични огледала, закачено на планшира на водната шейна.
— Капитане, донесете ми онова огледало, ако обичате.
Хейуърд се застави насила да помръдне, прикривайки
се, доколкото може, и издърпа огледалото.
— Нагласете го удобно за Тайни.
Тя изпълни. Тайни се огледа в него и очите му се изцъклиха от ужас.
— Ама какво правите… Господи боже… моля ви, недейте… – Гласът му се разтрепера, кръвясалите му очи се разшириха още повече, едрото му тяло се закова.
— Всички оръжия в лодката на господин Тайни – произнесе Пендъргаст тихо, кимайки към празния воден съд, който се полюляваше до техния. – Всичко. Веднага.
Никой не помръдна.
Пендъргаст изтегли нагоре вената от кървящата рана с плоската част на ножа си.
— Направете каквото ви казвам или режа.
— Чухте го! – изхърка Тайни с уплашен, треперлив шепот. – Оръжията в лодката! Правете каквото ви казва!