— Как се чувствате, капитане?
Хейуърд преглътна, помръдна уста. Очите й примигаха, неспособни да се фокусират. Той опипа пулса й: плитък и учестен. Наведе се над ухото й и прошепна:
— Трябва да ви оставя. Само за малко.
За миг очите й се разшириха от страх. После тя кимна и се опита да заговори. Гласът й беше дрезгав:
— Разбирам.
— Който и да живее на Спениш Айлънд, знае, че сме тук; със сигурност е чул стрелбата. Нещо повече, вторият стрелец може дори да е дошъл от острова и да ни чака там – оттук и тишината. Трябва да се приближа много предпазливо. Дайте да видя оръжието ви.
Той взе пистолета й – калибър трийсет и два – провери пълнителя, после го затвори и го притисна в ръцете й.
— Имате четири патрона. Ако не се върна… може да ви потрябват. – Агентът остави фенерчето в скута й. – Не го използвайте, ако не се налага. Следете за блясък на очи на лунната светлина. Гледайте в разстоянието между тях. Повече от седем сантиметра означават, че е или алигатор, или нашият стрелец. Разбирате ли?
Тя отново кимна и хвана оръжието.
— Прикритието е добро. Няма да ви видят, освен ако не искате. А сега ме слушайте внимателно: трябва да останете будна. Изгубите ли съзнание – умирате.
— По-добре тръгвайте – промърмори тя.
Пендъргаст се взря в тъмнината. Слаба жълта светлина
се процеждаше между редиците от дървета. Той извади нож, и като се протегна нагоре, издълба едно голямо „X“ върху обратната страна на най-големия дънер. Остави Хейуърд и тръгна на юг към далечните светлини в стегната, спираловидна траектория.
Движеше се бавно, изваждаше краката си от тинята изключително внимателно, така че да вдига колкото се може по-малко шум. Нямаше никакви признаци на активност, никакви звуци откъм далечната светлина, която проблясваше и изчезваше сред тъмните стволове. Когато стегна още спиралата, дърветата се разредиха и се показа мъждукащ жълт триъгълник: един покрит със завеса прозорец, плуващ в тъмнината, сред група неясни постройки с насмолени покриви.
След още десет минути той беше стигнал достатъчно близо, така че да има ясна гледка към стария ловен лагер на Спениш Айлънд.
Беше огромно място с разхвърляни постройки точно над водната линия върху креозотните стълбове: поне дузина големи, дървени постройки, забити сред голяма група стари, плешиви кипариси, плътно обрасли със завеси испански мъх. Намираше се точно в края на малък ръкав със застояла вода. Лагерът беше построен върху по-висок нанос, заобиколен с параван от папрати, храсти и високи треви. Гъстата растителност, в съчетание с почти непроходимите гранки висящ мъх, придаваха на мястото усещане за скритост и затвореност.
Пендъргаст се движеше странично, все още кръжейки около мястото, като проверяваше за пазачи и си създаваше представа за разположението. В единия край една голяма дървена платформа водеше към кей с плуващ док, който се вдаваше в ръкава. Към него се виждаше привързана необичайна лодка, в която Пендъргаст разпозна армейска разработка от времената на Виетнамската война, използвана от флота. Беше хибрид между плавателен съд за блата с газене само от десет сантиметра, и джет с тих, подводен реактивен двигател – идеална за придвижване във води като тези. Макар някои от допълнителните постройки да бяха в руини, с хлътнали навътре покриви, централният лагер беше в добро състояние и очевидно обитаван. Една дълга пристройка също се намираше в отлична форма. Тежки завеси се спускаха над прозорците и филтрираха слабата жълта светлина отвътре.
Когато завърши обиколката си, Пендъргаст беше изненадан: изглежда никой не стоеше на стража. Беше тихо като в гробница. Ако стрелецът беше тук, той бе изключително добре скрит. Пендъргаст изчака, като се ослушваше. И след това чу нещо: слаб, безнадежден вик, тънък, подобен на птица, точно на границата на доловимото, сякаш от някой, напълно загубил надежда, който умираше. Когато и това спря, над блатото легна пълна тишина.
Пендъргаст премести „Лес Байер“-а си и се приближи от задната страна на лагера, като се вмъкна в гъсталака от папрати на края на поддържащите стълбове. Ослуша се отново, но не чу нищо повече: никакви стъпки по дървените талпи отгоре, никакво проблясване на светлина, никакви гласове.