— Защо Слейд го е направил? – попита тя.
Очите на Пендъргаст проблеснаха слабо, когато отвърна на погледа й.
— Защо е изчезнал, имам предвид – продължи тя. – Да избяга и да се скрие в това блато…
— Сигурно е знаел, че е заразен – каза Пендъргаст след малко. – Видял е какво се е случило на другите; осъзнал е, че ще полудее… или по-лошо. Искал е да бъде сигурен, че ще може да упражнява някакъв вид контрол върху това как се грижат за него. Спениш Айлънд е бил идеалният избор. Ако не го бяхме открили сега, никога нямаше да бъде открит. И тъй като островът е бил използван като лаборатория, вече са разполагали с голяма част от оборудването, от което е имал нужда. Несъмнено е таял надежди за лечение. Може би е било, докато се е опитвал да открие онова, с което е успял да излекува Джун Броуди.
— Да, но защо чак такъв сложен сценарий? Да инсценира собствената си смърт, да инсценира смъртта на госпожа Броуди. Искам да кажа, не е бил преследван от закона или нещо подобно.
— Не, не от закона. Изглежда по-скоро като крайна реакция. Но при такива обстоятелства човек явно не мисли трезво.
— Така или иначе, сега е мъртъв – продължи тя. – Може би най-после ще намерите мир? Някакво спокойствие?
Известно време агентът не каза нищо. Когато най-сетне проговори, гласът му беше равен.
— Не.
— Защо не? Разрешихте загадката, отмъстихте за убийството на съпругата си.
— Спомнете си какво каза Слейд: че ме чака изненада в бъдеще. Може да е имал предвид единствено втория стрелец – онзи, който все още се навърта някъде наоколо. Докато е на свобода, той остава опасност за вас, за Винсънт и за мен. И… – Той млъкна за момент. – Има и друго.
— Продължавайте.
— Докато съществува, макар и един човек, отговорен за смъртта на Хелън, не мога да бъда спокоен.
Тя го погледна, но очите му внезапно се отместиха. Пендъргаст изглеждаше странно вкаменен от вида на пълната луна – която излезе иззад облаците и най-после застана над блатото. Лицето му за миг се освети от тънки ивици светлина, когато небесното тяло потъна сред гъстата растителност, а накрая, когато изчезна под хоризонта, блясъкът угасна и блатото се потопи отново в тъмнина.
79.
Малфурш, Мисисипи
Пригодената за нуждите на флота лодка с Пендъргаст на руля се плъзна в един незает хелинг през залива от доковете зад „Тайни’с Бейт енд Бар“. Слънцето, което се издигаше нагоре, сипеше неестествена за сезона горещина и влага във всяко ъгълче на калния бряг.
Като изскочи, Пендъргаст завърза лодката и помогна на Хейуърд да стъпи на кея, после й подаде патериците.
Макар да бе късна сутрин, отсреща, откъм разнебитения бар на Тайни, се носеше дрънкане на кънтри музика. Пендъргаст извади дванайсеткалибровата ловджийска пушка-помпа на Джун Броуди и я вдигна над главата си.
— Какво правите? – попита Хейуърд, като се мъчеше да пази равновесие с патериците.
— Привличам вниманието на всички. Както споменах преди, имаме недовършена работа тук. – Отекна силен гърмеж, когато Пендъргаст стреля във въздуха. Миг по-късно хората се изсипаха от заведението навън като стършели от кошер, мнозина от тях с бири в ръце. Тайни и Лари не се виждаха никъде, но останалите от тълпата, забеляза Хейуърд, бяха в пълен състав. Хейуърд си спомни похотливите им, потни лица със следи от повръщано. Голямата група се беше втренчила в двете фигури. Двамата с агента се бяха измили, преди да напуснат Спениш Айлънд, и Джун Броуди бе дала на Хейуърд чиста блуза, но тя знаеше, че сигурно изглеждат мръсни.
— Елате тук, момчета, и вижте какво става! – извика Пендъргаст, като прекоси площадката към бара на Тайни и втората редица докове.
Неуверено и предпазливо тълпата тръгна към тях. Най-накрая един мъж, по-куражлия от останалите, пристъпи напред. Беше едър, с вид на бедняк, с дребно като на пор лице върху голямо, безформено тяло. Той ги изгледа с присвити сини очи.
— Какво искате сега, по дяволите? – каза той, приближавайки, като хвърли кутията от бира във водата. Хейуърд го позна – беше един от онези, които надаваха шумни одобрителни викове, когато сутиенът й беше разрязан на две.
— Казахте, че ще ни оставите на мира – провикна се някой.
— Казах, че няма да ви арестувам. Не съм казал, че няма да се върна да ви безпокоя.
Мъжът подръпна нагоре панталона си.
— Вече ме безпокоите.
— Отлично! – Пендъргаст стъпи на дока зад „Тайни’с“, пълен с лодки от всякакъв вид. Хейуърд позна повечето от тях от вчерашната засада. – А сега: кой от тези прекрасни водни съдове е на Лари?