— Капитане, да тръгваме ли? Мисля, че е време да посетим Винсънт. С полицейска охрана или не, ще се чувствам по-добре, след като го преместим другаде – може би на някое потайно място, недалеч от Ню Йорк сити, където няма да отделяме очи от него и лично ще се погрижим да се оправи.
— Амин, дай боже. – Хейуърд си помисли с плахо облекчение, колко ще е хубаво занапред да не работи с Пендъргаст. Тази наслада й беше дошла една идея в повече.
80.
Ню Йорк сити
Д-р Джон Фелдър седеше в кабинета си за консултации в сградата на Нюйоркския департамент по здравеопазване, в долен Манхатън. Кабинетът бе на седмия етаж, където се намираше отдел „Ментална хигиена“. Фелдър огледа малкото подредено пространство, мислено уверявайки се, че всичко е в ред: медицинските справочници по книжните лавици, подредени и потънали в прах, безличните картини върху стената, всички на едно ниво, столовете пред бюрото му – под един и същ ъгъл, повърхността на самото бюро – освободена от всичко ненужно.
Д-р Фелдър обикновено не приемаше много посетители в кабинета си. Вършеше по-голямата част от работата си, така да се каже, на терен: в заключени болнични стаи и полицейски килии за задържани, в спешното отделение, а малката си частна практика осъществяваше в един кабинет за консултации на Парк Авеню. Но този прием беше различен. Фелдър бе помолил джентълмена да дойде само за едно нещо. Психиатърът беше направил проучване за мъжа – и онова, което бе научил, беше по-скоро смущаващо. Може би поканата щеше да докаже, че е грешка. Въпреки това този човек изглежда бе ключът, единственият ключ, към загадката Констанс Грийн.
На вратата се почука тихо два пъти. Фелдър погледна часовника си: десет и трийсет, точно. Никакво закъснение. Той стана и отвори вратата.
Призракът, който стоеше на прага, направи малко, за да успокои лошите предчувствия на Фелдър. Той беше висок, слаб, грижливо облечен, бледата му кожа бе в шокиращ контраст с черния костюм. Очите му бяха бледи като кожата, и като че ли наблюдаваха Фелдър със смесица от интензивна проницателност, умерено любопитство и – може би – съвсем леко забавление.
Фелдър осъзна, че гледа втренчено.
— Заповядайте, влезте – каза той бързо. – Вие сте господин Пендъргаст?
— Да.
Фелдър побутна мъжа към един от столовете за посетители и седна на мястото си зад бюрото.
— Извинявам се, но казано по-точно, д-р Пендъргаст, нали? Позволих си свободата да надникна в биографията ви.
Пендъргаст наклони глава.
— Имам два доктората, но честно казано, предпочитам титлата си на специален агент в изпълнителната съдебна власт.
— Разбирам. – Фелдър беше разпитвал достатъчно полицаи, но никога агент на ФБР, затова не бе съвсем сигурен как да започне. Директният подход изглеждаше толкова добър, колкото и всеки друг.
— Констанс Грийн е ваша повереница?
— Така е.
Фелдър се облегна назад в стола си, небрежно прехвърляйки крак връз крак. Искаше да се увери, че е създал впечатление за отпуснатост и неофициалност.
— Искаше ми се, ако можете, да ми разкажете малко повече за нея. Къде е родена, какъв е бил животът й по-рано… такива неща.
Пендъргаст продължи да го наблюдава със същото неутрално изражение. По някаква причина Фелдър започна да намира това за дразнещо.
— Вие сте назначеният от затвора психиатър по случая, нали? – попита Пендъргаст.
— Диагнозата ми е предадена на съда като част от свидетелските показания при изслушването.
— И сте препоръчали насилствено лечение.
Фелдър се усмихна виновно.
— Да. Имали сте покана за изслушването, но разбрах, че сте отказали…
— И каква точно е вашата диагноза?
— Твърде специализирана е…
— Все пак?
Фелдър се поколеба за секунда.
— Добре тогава, щом настоявате. По ос номер едно[35] – параноидна шизофрения, непрекъсната, с възможно утежняващо шизотипно разстройство на личността по ос номер две, заедно със съпътстваща псифория и симптоми на дисоциативна фуга.
Пендъргаст кимна замислено.
— И въз основа на какво стигате до тези заключения?
— Чисто и просто въз основа на заблуждението, че тя е Констанс Грийн, някакво момиче, родено преди повече от век и половина.
— Нека ви попитам нещо, докторе. В контекста на нейното, хм, „заблуждение“, забелязали ли сте някакво прекъсване или несъстоятелност?
Фелдър смръщи чело.
— Не ви разбирам.
— Може ли да се каже, че нейните илюзии са вътрешно непротиворечиви?
35
За психиатрична оценка на пациентите в САЩ се използва наръчникът DSM IV, който оценява всяко заболяване по четири критерия, наречени оси. – Б.пр.