Пендъргаст не каза нищо, докато изключваше радиостанцията. Сребристите му очи блестяха в гаснещия здрач на африканската савана.
2.
Лагера Кингазу, река Луангва
Ленд роувърът се понесе с гръм и трясък по Банта роуд, отвратително шосе в страна, прочута с такива. Пендъргаст извиваше рязко волана надясно и наляво, опитвайки се да избегне зейналите дупки, някои с дълбочина почти колкото половината роувър. Прозорците бяха отворени напълно – климатикът не работеше – и вътрешността на джипа се пълнеше с прах, когато се разминаваха с някоя кола, която се движеше в обратната посока.
Бяха напуснали Макуеле стрийм малко преди разсъмване, преминавайки трийсет и шесткилометровия участък през саваната без водачи, без да носят нищо друго, освен оръжията си, вода, траен салам и хляб чапати. Стигнаха до своята кола по пладне. За няколкото часа вървене бяха минали през няколко малки, тънещи в мизерия селца: кръгли колиби от преплетени пръчки с конични покриви от слама, мръсни улици, задръстени от пуснати свободно говеда и овце. Небето беше безоблачно, бледо, почти воднисто синьо.
Хелън Пендъргаст придърпа по-стегнато шала около косата си в неуспешна битка с вездесъщия прах. Той полепваше по всеки открит квадратен милиметър от потната им кожа, придавайки им вид на болни от скрофулоза.
— Странно е – каза тя, докато пълзяха през поредното село, избягвайки пилета и малки деца. – Искам да кажа… това, че няма нито един ловец по-наблизо, който да се погрижи за въпросния лъв. Все пак ти не си кой знае колко опитен стрелец. – Тя се усмихна слабо; това беше постоянна шега, с която го дразнеше.
— Именно затова разчитам на теб.
— Знаеш, че не обичам да убивам животни, които не мога да изям.
— А да убиваш животни, които могат да изядат нас?
— В този случай може да направя изключение. – Тя нагласи слънчевата козирка под нов ъгъл, после обърна към Пендъргаст очите си – сини, с виолетови пръски – присвити на ярката светлина. – Е? Каква беше онази работа с червената грива?
— Голяма глупост. Има една стара легенда, която се носи из този район на Африка, за лъв-човекоядец с червена грива.
— Разкажи ми. – Очите й блестяха от любопитство; местните легенди я очароваха.
— Много добре. Преди четирийсет години – тогава тръгва историята – страшна суша ударила южната долина на Луангва. Дивечът бил малко. Стадо лъвове, които ловували в долината, умирали от глад един след друг, докато накрая останала жива само една бременна лъвица. Тя оцеляла като изравяла и ядяла труповете в едно местно гробище на племето нимба.
— Колко ужасно! – каза Хелън с удоволствие.
— Говори се, че малкото й се родило с яркочервена грива.
— Продължавай.
— Селяните се разгневили от това несекващо светотатство над мъртъвците, убили я, одрали я и закачили кожата й на едно скеле на селския площад. После устроили танци, за да отпразнуват смъртта й. Призори, докато още спели, съборени от огромното количество изпита царевична бира, един лъв с червена грива се промъкнал в селото, убил трима от спящите мъже и отвлякъл едно момче. Открили оглозганите му кости два-три дена по-късно на едно пасище сред високите треви, на няколко километра извън селото.
— Мили боже!
— През годините Червения лъв или Дабу Гор, както се нарича на езика бемба, убил и изял много хора от местните. Разправят, че бил много умен: умен като човек. Често сменял района, в който ловувал, и понякога пресичал граници, за да избегне хайките. Според местните нимба Червения лъв не би могъл да оцелее, без да се храни с човешка плът – но ако го прави, би могъл да живее вечно.
Пендъргаст спря, за да избегне една дупка на пътя с размерите на лунен кратер.
— И?
— Това е историята.
— Но какво се е случило с лъва? Убили ли са го все пак?
— Няколко професионални ловци се опитали да го проследят без успех. Той просто продължил да убива, докато не умрял от старост – ако наистина е умрял. Това е. – Пендъргаст завъртя театрално очи към нея.
— Наистина, Алойзиъс! Знаеш много добре, че това не може да е същият лъв.
— Може да е негов потомък, който носи същата генетична мутация.
— И може би има същите вкусове – произнесе Хелън със сардонична усмивка.
Докато следобедът преваляше, минаха през още две изоставени села, обичайните крясъци на децата и мученето на говеда бяха заменени от бръмченето на насекоми. Стигнаха в лагера Кингазу след залез, когато над саваната се спускаше син полумрак. Лагерът беше на река Луангва, представляваше група кръгли колиби с конични покриви, подредени по протежението на двата бряга с бар на открито и навес за хранене.