— Господи боже – каза Хелън. – Някой не взе ли пушка?
— Аз – каза Уисли. – Не съм кой знае какъв стрелец, но както знаете, от нас се изисква да носим пушки по време на екскурзии с туристи. Не посмях обаче да го последвам в гъсталака – не съм ловец, господин Пендъргаст, – стрелях няколко пъти, но както изглежда това само накара животното да влезе по-навътре. Може да съм го ранил.
— Би било жалко – каза Пендъргаст сухо. – Без съмнение лъвът е завлякъл тялото със себе си. Запазихте ли следите върху мястото на нападението?
— Да, направихме го. Разбира се, първоначално имаше известни безредици по време на паниката, но после преградих района.
— Отлично. И никой не тръгна след лъва в саваната?
— Не. Всички бяха просто в истерия – от десетилетия не сме имали убийство от лъв. Евакуирахме всички, освен най-необходимия персонал.
Пендъргаст кимна, после погледна съпругата си. Тя също беше почистила пушката си – Кригхоф.500/416, „Биг файв“ – и слушаше напрегнато.
— Чували ли сте лъва от тогава?
— Не. Цялата минала нощ и днес беше адски тихо. Може би си е тръгнал.
— Малко вероятно е, докато не довърши жертвата си – каза Пендъргаст. – Един лъв не би влачил плячка повече от километър и половина. Можете да сте сигурни, че още е някъде наблизо. Някой друг видял ли го е?
— Само съпругата на немския фотограф.
— Която твърди, че бил с червена грива?
— Да. Първо в истерията си спомена, че бил прогизнал от кръв. Но когато се успокои малко и можехме да я разпитаме по-подробно, излезе, че козината на лъва е била яркочервена.
— Откъде знаете, че не е било кръв?
Хелън се намеси:
— Лъвовете са много придирчиви към гривите си. Редовно ги почистват. Никога не съм виждала лъв с кръв по гривата – само по муцуната.
— Какво ще правим сега, господин Пендъргаст? – попита Уисли.
Пендъргаст отпи дълга глътка от бърбъна си.
— Ще се наложи да изчакаме до сутринта. Ще ми трябва най-добрия ви следотърсач, както и един носач на оръжие. И, разбира се, съпругата ми ще е вторият стрелец.
Мълчание. Уисли и окръжният комисар гледаха Хелън. Тя отвърна на погледите им с усмивка.
— Боя се, че това може да е в някаква степен незаконно – каза Уокинг, прочиствайки гърлото си.
— Защото съм жена? – попита Хелън развеселена. – Не се бойте, не е заразно.
— Не, не – дойде забързаният отговор. – Проблемът е, че сме в национален парк и само човек с издадено от правителството разрешително има право да стреля.
— От двама ни – каза Пендъргаст, – съпругата ми е по-добрият стрелец. Отгоре на всичко крайно необходимо е стрелците да са двама, докато проследяват лъва в саваната. – Той направи пауза. – Освен ако, разбира се, не бихте искали вие да сте вторият стрелец?
Окръжният комисар не отговори.
— Няма да позволя на съпруга си да отиде там самичък – произнесе Хелън хладно. – Би било твърде опасно. Бедничкият ми, може да го ранят – или по-лошо.
— Благодаря за доверието, Хелън – каза Пендъргаст.
— Но, Алойзиъс, добре знаеш, че пропусна онази антилопа от двеста ярда. А беше толкова лесно, като да улучиш широко отворената врата на обора.
— Хайде сега, имаше силен насрещен вятър. И животното избяга в последния момент.
— Прекалено много време ти отнема да се прицелиш. Мислиш твърде много, това ти е проблемът.
Пендъргаст се обърна към Уокинг.
— Както можете да видите, това е комплексно споразумение. Отиваме или двамата – или никой.
— Много добре – намръщи се окръжният комисар. – Господин Уисли?
Уисли кимна неохотно.
— Ще се видим утре сутринта в пет – продължи Пендъргаст. – Повече от сериозен съм, когато казвам, че ще ни трябва много, много добър следотърсач.
— Имаме един от най-добрите в Замбия – Джейсън Мфуни. Разбира се, рядко му се е случвало да използва уменията си при ловуване, само за фотографи и туристи.
— Достатъчно е да има здрави нерви.
— Има ги.
— Трябва да информирате местните, да сте сигурни, че ще стоят настрана. Последното, от което се нуждаем, е да отвличаме вниманието си.
— Няма да е необходимо – каза Уисли. – Може би сте забелязали изоставените села по пътя за насам? С изключение на нас, няма да откриете и едно човешко същество в радиус от три-четири километра.
— Селата са били изоставени толкова бързо? – вдигна вежди Хелън. – Нападението е било едва вчера.
— Говорим за Червения лъв – каза окръжният комисар, сякаш това обяснение беше достатъчно.