— Продължавай — подкани я Стоун.
— Ако толкова важен ритуал като Отварянето на устата е бил претупан, това подсказва голяма припряност във финалните етапи на погребението. Кой може да каже кои други критични стъпки за пътуването на Нитхотеповата душа в следващия свят са били съкратени? И дори пропуснати?
— Ако тази церемония по Отваряне на устата — попита Лоугън — не е проведена както трябва и царицата не може да получава храна в другия свят, какво би се случило?
Ромеро се замисли.
— От прочетеното в древните текстове бих казала, че нейната жизнена искра — душата, която напуска тялото след смъртта, ще остане в капана на мумията.
Ръш поклати глава.
— Ако тя наистина е извършила това злодеяние — убила е своя съпруг или най-малкото е узурпирала неговото място в следващия свят — бих сметнал, че поне една част от нейното Ка би искало да остане тук. Да пази короната, да охранява нейното безсмъртие, за да бъде сигурна, че никой няма да ѝ стори онова, което тя е причинила на Нармер.
— Проклятието — измърмори Ромеро.
„Душата ѝ ще бъде в капана на мумията… За да пази короната, за да бъде сигурна, че никой няма да ѝ стори онова, което тя е причинила на Нармер…“ Изведнъж на Лоугън му хрумна една ужасяваща мисъл.
— Боже мили! — се изплъзна от устата му.
Отгоре се чу глухо боботене, по-силно от първото.
Свитъците папирус потрепериха като от полъха на вятър.
— По дяволите, какво е това? — възкликна Стоун.
Валентино се обърна към двамата работници.
— Ковински, Дугън, вървете на платформата, за да проверите какво става.
Докато мъжете поемаха назад през гробницата, Лоугън дръпна Ръш настрана.
— Ние сме забравили нещо — каза му тихо, така че другите да не чуят.
Лекарят го погледна.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
— Помниш ли нашия първи разговор? Когато размишлявахме върху продължителната мозъчна смърт на Дженифър? Че е била толкова дълго в клинична смърт, та може да си е изгубила душата? Ти го каза, не аз?
Лекарят се смръщи, но кимна.
— Аз ти отговорих, че вярвам във възможността жизнената сила на човек, който вече е мъртъв, да се настани в живо същество, ако жизнената му сила, неговата душа, е била изложена на риск. И че във всички документирани случаи мъртвият може да обсеби само човек от същия пол.
— Помня — потвърди доктор Ръш. — Така разбрахме, че Нармер или неговото привидение не могат да говорят чрез нея — с други думи, че не би могъл да бъде у Дженифър.
— Точно така. Ако обаче не жизнената сила на Нармер е тук, на това място… ако тук е жизнената сила на жена…
— Царица Нитхотеп! — Ръш бавно вдигна ръка до устата си. — Боже мили…
В този миг двамата работници се върнаха на бегом. Вече бяха изключили радиостанциите си.
— Горе има извънредно положение — съобщи Ковински. — Аварийните вентили на метановата инсталация са били отворени.
— Какво? — попита Стоун с глас, напрегнат от безпокойство.
Ковински поклати глава. На лицето му определено беше изписан страх.
— Каза вентили? Колко?
— Поне три. В Червеното, Бялото и Кафявото крило.
— Невъзможно е — заекна Стоун. — Правилата за безопасност…
— Някак са били нарушени. Затова едва сега са открили причината. Под крилата са избухнали пожари, имало е експлозии, пламъците са започнали да се издигат в самата Станция. И ако не успеят да стигнат до тези вентили, за да ги затворят…
Стоун посочи към изхода.
— Всички навън и започвайте да се качвате. Веднага! — После взе радиостанцията от Ковински и натисна комутатора. — Тук Портър Стоун. С кого говоря?
— Менендес, сър. Аз съм в района на Търбуха. — Зад гласа Лоугън чу викове и съсък, прозвуча като свистенето на горелка. — Пращаме екип при вас с помощни въжета.
— Тук долу сме десетина души — каза Стоун. — Трябва да…
Беше прекъснат от поредица трескави викове по радиостанцията, гласовете се преплитаха и смесваха.
— Какво носи? Нитроглицерин?
— Бягайте! Бягайте назад!
— Не я оставяйте да доближи Търбуха, защото ще…
След това откъм Пъпната връв блесна ослепителна светлина, сякаш грейнаха сто слънца… последва взрив, който прониза ушите на Лоугън и го повали на пода в гробницата. След това всичко притъмня и неговият свят изчезна.
53.
Лоугън не знаеше дали е бил в безсъзнание час или цял ден. Щом отвори очи и се опита да се надигне и седне, като клатеше глава, за да я проясни, осъзна, че са минали само няколко секунди. Гробницата кънтеше от високите викове и тропота на бягащи крака. Няколко аварийни лампички бяха заработили, потапяйки помещението в червеникава погребална светлина. Ръш се беше навел над него, масажираше китките му и се опитваше да го изправи на крака.