Той откъсна поглед и започна да вика Тина. Буца летяща във въздуха тиня влезе в отворената му уста. Изплю я, повдигна му се от вкуса — няколко хиляди години гниене и разложение.
— Тина! — изрева той в ухото на египтоложката. — Катери се, катери се! — и посочи плетеницата от греди над главите им.
Специалистът механик Франк Ковински извади късмет. Когато Пъпната връв се разкъса и тресавището нахлу в нея, неговият колега, който се катереше пред него, се подхлъзна и политна надолу, оплитайки се в кабелите, които висяха навсякъде. Ковински използва тялото на мъжа отчасти като опора, отчасти като трамплин, и успя да се хвърли напред през разширяващата се цепнатина в жълтата тръба. Знаеше, че никога не би могъл да се изкатери по останките от Пъпната връв — погледът, който беше хвърлил нагоре към плетеницата от греди, кабели, тела и въртящата ги шеметно черна тиня, му беше подсказал това. Ако успееше да се гмурне навън в тресавището, можеше с плуване да си пробие път до повърхността. Трябваше да се бори здраво срещу нахлуващата кал, но като се оттласна от тялото на техника, той успя да се хване за скъсаната тъкан на Пъпната връв и с гребане и ритане се издърпа навън в тресавището.
Сега беше свободен. Освободен от сцените на борба със смъртта и писъците на ужас. Ала не беше преценил колко гъсти и черни са дълбините на Ал Суд; не беше помислил колко ужасен е неговият състав — гъст като катран, но въпреки това грапав като гласпапир, готов да одере кожата и да нарани очите му. Той бързо ги затвори, но мръсотията вече беше влязла в тях и нямаше как да я измие.
Ала Ковински не разполагаше с време да се тревожи, защото трябваше да стигне до повърхността. Отдели секунда, за да се ориентира в мрака, след това започна трудното изкачване.
Колкото можа по-бързо Лоугън се изкатери през бъркотията от потрошени греди и разхвърляни подпори, които се издигаха до покрива на входа към гробницата. Дървото беше черно и хлъзгаво от калта и му се струваше, че за всяка греда, по която успееше да се изкачи, се плъзгаше поне с две назад. От време на време поглеждаше надолу, за да се увери, че Тина го следва.
Почувства друго ужасно раздрусване и цялата тръба на Пъпната връв се откъсна от допирните си точки с гробницата. Това бе съпроводено от скърцането на трошаща се стомана. Виковете и писъците за помощ вече бяха престанали и това повече от всичко друго го изпълваше с отчаяние, чуваше се само калният плисък на тресавището, което се стичаше надолу по останките от жълтата тръба и бързо пълнеше гробницата и се издигаше около тях. С фенерче между зъбите той се набра до горния край на една греда — главата му беше на сантиметри от връзката между тръбата и входа на гробницата. Таванът на Пъпната връв, където най-ниската част от тръбата се срещаше с въздушния шлюз, се беше отпуснал заплашително над главите им. На тази височина импровизираната структура от греди беше опасна и неустойчива, ала мазното тресавище, което нахлуваше в гробницата и ги гонеше по петите, я държеше на място, все едно беше черно лепило. Запазвайки равновесие върху най-горния метален пилон на шлюза, той се протегна надолу, за да помогне на Тина да се качи до него на гредата.
На слабата светлина от фенерчето човек трудно би могъл да я познае. Лицето, дрехите, косата бяха изцапани с кал и тиня, а очите ѝ бяха малки бели точки в калната обвивка, която го обгръщаше.
— И сега какво? — изпищя тя. — Ще чакаме да се издавим в тия лайна ли?
— Няма да се удавим — кресна Лоугън в отговор.
Докато говореше, се усети още един силен трус; двамата се хванаха един за друг, за да не паднат, но цялата купчина се разтресе и се килна настрана.
Лоугън насочи лъча на фенерчето си нагоре, където тъканта на Пъпната връв се срещаше с въздушния шлюз.
— Ще рухне всеки момент — каза той. — Когато стане, не се паникьосвай! Блатото ще се излее около нас. Каквото и да става, дръж се за мен. И то здраво. А аз ще се хвана за този пилон. Той е забит в гранита и базалта и няма да мръдне.
Дръпна и скъса ризата си, след това откопча колана и изтръска надолу панталоните. Протегна ръка и дръпна ризата на Тина, копчетата се разхвърчаха наоколо и тя остана само по сутиен.
— Ей, какво правиш? — изкрещя тя истерично.
— Свали панталоните — нареди той спокойно. — Бързо сваляй дрехите си. Ще се напълнят с кал и ще ти бъдат в тежест.