— Не можем да кажем със сигурност — каза един от пазачите, — но смятаме, че е била госпожа Ръш.
— Дженифър? — ахна Ръш, а лицето му се покри със смъртна бледност под калната маска.
— Появи се край отвора на Търбуха, докато вие бяхте в третото помещение. Носеше две туби нитроглицерин. Хвърли едната по Пъпната връв. Все още ѝ остава другата — разказа мъжът.
— Искаш да кажеш, че още е вътре? — попита Лоугън. — Край Търбуха?
— Държи всички на разстояние с втората туба — обясни пазачът.
— Стига толкова — възкликна Валентино. — Ще наредя на последния екип да се изтегли. Трябва веднага да се евакуираме. Луда, луда жена. — Обърна се към Ръш и добави: — Извинявай.
Ала Ръш вече го нямаше. Беше се втурнал по алеята, която водеше към Бялото крило.
— Итън! — викна Лоугън подире му.
Лекарят, който си пробиваше път между хората, които тичаха към пристанището, не се обърна назад.
Втората голяма лодка с въздушен винт, сякаш признавайки поражението си в борбата с пламъците, започна да наближава, като оповести пристигането си с рев на сирена. Хората се подредиха в опашка по кея, всеки носеше колкото може от безценните артефакти. Някои от по-малките плавателни съдове вече бяха започнали да се отдалечават от Станцията на север, без да изчакат големите лодки да им пробиват път. Плаваха потънали много под ватерлинията, претоварени с хора и артефакти. Лоугън се обърна и видя, че Тина също се беше пременила с бяла престилка.
— Ей сега се връщам — каза ѝ той, и понечи да тръгне, но усети ръката ѝ да стиска отчаяно неговата.
— Не! — извика тя с широко отворени очи.
Той сложи ръце на раменете ѝ.
— Качи се на някоя от лодките с въздушен винт. След минутка се връщам. — Взе радиостанцията на един от хората на Валентино и се втурна по алеята в посоката, в която бе поел Ръш.
56.
Профуча край изоставените кабинети и складове за оборудване в Зеленото крило. Явно по-голямата част от евакуацията беше приключила; лабиринтът от коридори беше почти напълно пуст. Можеше за две минути да се пресече крилото до бариерата в задния му край. Той се промъкна през пластовете найлонови платна и притича по покрития понтонен мост до Жълтото крило. Въздухът тук беше тежък, а горещината вече се усещаше силно. Още няколко секунди и се озова пред бариерата, през която се минаваше за Търбуха.
Там се закова на място. Огромната площадка изглеждаше като че през нея беше минало торнадо. Шкафове с апаратура се валяха по пода, а високотехнологичните уреди се търкаляха наоколо. Захранващите тръби и електрокабелите бяха почернели и обгорели, а тук-там от скъсаната изолация изскачаха искри. Мониторите, подредени в редици, бяха тъмни. Отворът на Търбуха беше руина. Големи парчета извит метал стърчаха във всички посоки. Почернелият и разкъсан пръстен в горния край на Пъпната връв беше свидетел за експлозията, която беше провалила последната експедиция в третото помещение.
И там — пред Търбуха — стоеше Дженифър Ръш. Болничната ѝ нощница беше окъсана, а обикновено грижливо сресаната коса — разчорлена. В една ръка държеше малка червена туба, която съдържаше нитроглицерин, осъзна Лоугън.
Итън Ръш стоеше на около метър и половина от нея. Ръцете му бяха протегнати молитвено.
— Дженифър, моля те. Аз съм Итън — говореше ѝ.
Тя го изгледа със зачервени и замъглени очи.
Лоугън се приближи към него откъм гърба, но Ръш му направи знак да не се доближава повече.
— Дженифър, всичко свърши. Остави тубата и ела с мен.
Тя премигна.
— Неверник.
Лоугън усети как по тялото му пропълзява хлад. Позна гласа — беше онзи задгробен, сух, далечен глас, който чу, докато присъстваше на двете преминавания. Зловредното присъствие, което усети за пръв път по време на произшествието с генератора и оттогава чувстваше често, се засили още повече и сърцето му заблъска в гърдите.
— Скъпа — поде Ръш отново, — просто ела с мен. Моля те. Всичко ще се оправи. — Той направи още една крачка към нея, но спря, когато Дженифър вдигна тубата заплашително.
— Ти премина през Третата порта — изсъска тя със същия ужасяващ глас. — Сега ще гориш в неугасим огън. А моята гробница ще бъде отново запечатана. За вечни времена.
Тя отстъпи към Търбуха с протегната ръка, сякаш се готвеше да хвърли тубата в дълбините отдолу.
Радиостанцията в ръката на Лоугън изпиука. Той отстъпи назад към вратата и вдигна радиото до устата си.
— Тук Лоугън.
— Лоугън — стигна до него тънкия и заглушаван от пукания глас на Валентино, — връщай се тук. Веднага! Отзовал съм всички спасителни екипи. Огънят е стигнал до конвертора и главния резервоар. Всеки момент Станцията ще полети във въздуха.