— Вероятно имаш предвид ценна за скъпоценния му център — подхвърли Тина с горчивина. — Само си представи каква реклама би било това за него.
— Не — отрече Лоугън. — Не смятам, че изобщо някога е мислил по такъв начин. Той я обичаше. Обичаше я силно. Смятам обаче, че обсебеността му от неговите изследвания донякъде го е заслепявала. Не виждаше или отказваше да види какво струват на Дженифър тези преминавания.
— Видях с очите си, че е сляп. Видях го, когато станах свидетел на нейното преминаване. Щом Итън е знаел, че е емоционално неустойчива, не е трябвало да я кара да се подлага на това. Нито веднъж дори, да не говорим за отново и отново. Особено след нейната лична травма — клинично мъртва в продължение на четиринайсет минути! Не е чудно, че накрая е повярвала, че е обсебена от духа на мъртвец.
Тъй като Лоугън не отговори, Тина въздъхна дълбоко.
— Онзи ден, когато гледахме как Ръш я въвежда в хипнотично състояние и ѝ задава всички тези въпроси… Не можех да не се запитам: как ли се е чувствала тя? Искам да кажа, когато е излизала от хипнозата? Горката Дженифър.
Лоугън продължаваше да мълчи. Той си спомняше един по-раншен разговор, твърде различен, който беше водил с Итън Ръш. „Мислих за онова, което каза — беше признал лекарят. — Джен е била толкова дълго в мозъчна смърт и клиничната ѝ смърт беше толкова продължителна, че по същество може да е изгубила душата си.“
Четиринайсет минути…
— Излизала от хипнозата? — попита той най-накрая. — Не знаем какво е излязло от хипнозата.
Гласът му обаче беше толкова тих, че заради боботенето на двигателя и плискането на вълните Тина не чу какво каза.
Бележка на автора
Макар при проучванията за „Третата порта“ да съм черпил информация от много източници, египтолозите ще забележат, че не съм се колебал да променям дати, обичаи, вярвания и много други страни от историята на Древен Египет в услуга на този роман.
Въпреки че Ал Суд със сигурност действително съществува, аз промених редица географски, политически и времеви аспекти на тресавището, за да го превърна в неземното място, толкова добре описано от Алън Мурхед в неговата книга „Белият Нил“.
„Третата порта“ е художествена измислица и всички герои, събития и подробности в книгата са плод на въображението.