Крачеха по тясна алея, твърде мръсна и изтъркана, а от двете страни се редяха отворени врати. Тук, в тази затворена постройка, беше по-хладно и Лоугън забеляза, че стените са боядисани в зелено. Докато минаваха, надничаше любопитно в помещенията от двете му страни. Бяха пълни с компютри, видеокамери на триноги, бели дъски, покрити с диаграми и чертежи. Лаборатории, в които сякаш цареше бъркотия — очевидно екологични и биологични отделения, претъпкани с научна екипировка и нужните принадлежности за вземане на проби. Единственото общо между тези помещения беше, че всички бяха тъмни и в тях не работеше никой.
— Какво е това? — попита Лоугън и кимна към отворените врати.
— Това е публичното лице, за което вече стана дума.
Лоугън поклати глава.
— Неповторимо или не, защо да се изучава това забравено от бога място?
Ръш се изкиска.
— Местното правителство си мисли същото. А ние искаме да си мислят така. Защо да се документира тресавище, което е било ругано от всички от деня на неговото откриване? Но разбира се, бяха доволни да приберат известни суми за необходимите разрешения. Вероятно единствената полза седалището ти да е тук е, че няма опасност някой да дойде на изненадващо посещение. Когато Станцията заработи, докарахме със самолет група официални лица. Не улеснихме идването им и се погрижихме климатиците да бъдат изключени, докато са при нас. Не смятаме, че ще има други посещения. Но ако се наложи, тези фалшиви лаборатории и кабинети могат да заработят за пет минути.
Тръгнаха по централния коридор, като сега минаваха покрай офиси, които изглеждаха истински. Лоугън мерна човек, който пишеше нещо на компютъра си, друг говореше в микрофона на радиостанция. Завиха по друг коридор, който ги отведе до тъмен кръгъл отвор, покрит със спускащи се от тавана до пода ивици полупрозрачен найлон. Конструкцията напомни на Лоугън багажните ленти на летищата. Ръш мина през найлоновите ивици и Лоугън го последва. Изведнъж отново се озова навън, в тесен тунел от противокомарни мрежи, който лежеше върху понтони. Беше тъмно като в рог и ако имаше някаква промяна, това беше усилването на шума от насекомите, който вече напълно заглушаваше бръмченето на генераторите. Лоугън си помисли, че не би могъл да прекара нощ на открито в такова адско обкръжение. Докато вървяха по дългата алея, тя се полюляваше напред-назад, чуваше се плискането и жвакането откъм понтоните под краката им. Очевидно преминаваха от едната основна баржа към другата.
— Всички баржи и понтони са закотвени на дъното на Ал Суд — обясни Ръш. — Много здраво закотвени, така че да няма изместване дори с половин метър. Нашата работа зависи от определяне на местоположението ни с джипиес. Ти скоро и сам ще видиш.
— Забележително.
— Най-забележителната част дори не може да се види. Както може би знаеш, тресавище като Ал Суд изхвърля много метан. Под всяко от крилата има устройства за събиране — скрубери. Събраният метан се сгъстява и преработва в специални камери в чисто гориво. От там по тръби се довежда до двата външни генератора. Използваме го и като гориво за всичко: от лодките до бунзеновите горелки. Ние сме почти напълно енергийно независими.
— Това е наистина удивително. Защо всички не правят така?
— О, слава богу, че останалата част от земята не е покрита с гниеща растителност.
— Разбира се — засмя се Лоугън. — А не е ли малко опасно?
— Тръбите за пропан-бутана у вас вкъщи също са опасни. Системата е затворена и се контролира двайсет и четири часа дневно, седем дни в седмицата. Снабдена е с механизъм за безопасност, който е напълно автоматизиран. От друга страна, докарването на стотици тонове дизел и бензин веднага би предизвикало въпроси. Пък и Стоун не само не обича да привлича вниманието, но и мрази да оставя следи. Също така винаги гледа да не се уврежда околната среда. Добиваният от тресавището газ ни позволява да постигнем това.
Минаха през друга бариера и влязоха в друго голямо помещение, което беше боядисано в светлосиньо, а куполът високо над тях почиваше върху кабинки с две и половина метрови фасадни стени.
— Това е Синьото крило — обясни Ръш. — Тук са помещенията на екипа.
В Синьото крило цареше по-оживена дейност. Минаха край помещение за почивка с машини за пинбол и футбол на маса; след това край малка библиотека с удобни кресла, списания и лавици, пълни с романчета с меки корици; следваше салон с маси за игра и по четири стола, където седяха хора, погълнати от разни игри. Лоугън чу смях, откъслеци от разговори на английски, френски и немски.