— Ако искаш вярвай, но бриджът се превърна в традиция по време на разкопките на Портър Стоун — обясни Ръш. — Играта му през свободното време се окуражава. Стоун смята, че бриджът освобождава човешкото съзнание от всекидневния стрес, помага да се преодолее фиксирането върху изолацията и откъсването от любимите хора, като в същото време поддържа ума остър и бистър.
— Колко души са тук?
— Не си спомням точно. Мисля, около сто и петдесет.
Те се спряха пред нещо, което приличаше наполовина на магазин, наполовина на столова.
— Искаш ли да хапнеш нещо, преди да те заведа до твоята стая? — попита Ръш.
— Не, не съм гладен — поклати глава Лоугън.
— Нека все пак ти взема нещо. Просто за всеки случай — настоя Ръш и се шмугна вътре.
Лоугън остана в коридора, но наблюдаваше какво става вътре. В столовата имаше поне десетина души, които вечеряха. Хората вътре бяха забележително разнородни — учени в бели престилки седяха до корави общи работници в изцапани с кал и машинно масло гащеризони.
Ръш излезе с хартиен плик в ръка.
— Сандвич с шунка, маруля и домат, ябълка и кутийка студен чай. Ако случайно ти се дояде нещо през нощта.
Той го поведе по алеята покрай столовата, която завиваше към жилищен район. Тук бърборенето беше по-високо: разговори, смехове, откъслеци от музика, носеща се от цифрови плейъри, реплики от филми, които се гледаха на лаптопи или плазмени телевизори.
Ръш спря пред затворена врата, на която се виждаше табелка с номер 032.
— Това е за теб — каза той и покани Лоугън да влезе. Стаята беше спартански обзаведена, но спретната — легло, бюро, два стола, килер, шкаф с чекмеджета до стената. — След няколко минути ще ти донесат багажа — добави Ръш. — Утре сутринта ще бъдеш официално включен в екипа и ще започнем с ориентирането. Но стига толкова за днес, сигурно си уморен.
— По-добре кажи смазан.
Ръш се усмихна.
— Трябва да се отбия в медицинския център. Искаш ли утре да се срещнем на закуска? Да речем в осем?
— Чудесно.
— До утре тогава. — Ръш го потупа по рамото, после се обърна и си тръгна, затваряйки вратата след себе си.
Изолацията се оказа по-добра, отколкото очакваше: шумовете в коридора веднага се превърнаха в далечно мърморене. Точно си нагласяваше часовника по местното време, когато се почука. Млад мъж с перчем в морковен цвят внесе багажа му. Лоугън му благодари, след това се просна на леглото. Не чувстваше точно умора, но имаше нужда от малко време, за да подреди в главата си всички изненади и разкрития, на които беше станал свидетел през последните трийсет и шест часа. Струваше му се направо невъзможно: намираше се в огромен комплекс от платформи, свързани помежду си с алеи, покрити от брезентови тенти и противокомарни мрежи. И всичко това плаваше в смъртоносно блато на стотици километри от където и да е…
Пет минути по-късно беше заспал дълбоко. Сънува, че е застанал на върха на пирамида, сам и откъснат от всичко, заобиколен от безкрайно море вълнуващи се, вдигащи пара подвижни пясъци.
9.
Следващата сутрин му се струваше някак си размазана — толкова работа имаше. Както се бяха разбрали, видяха се с Ръш на закуска. След това Ръш го заведе обратно в Зеленото крило, където беше официално регистриран, получи служебна карта и изслуша двайсетминутна лекция за ориентиране в обстановката, изнесена от една делова жена с лондонски акцент. Целият процес беше прост и резултатен, проведен с почти военна точност: това очевидно беше машина, смазана и изгладена по време на множество предишни експедиции. В края на лекцията беше помолен да предаде своя мобилен телефон. Жената го увери, че ще си го получи обратно в края на престоя му в Станцията. „И още нещо: щом веднъж се включиш в проекта, ще установиш, че е трудно да телефонираш оттук, така че, моля те, гледай да си разчистиш палубата, преди да пристигнеш“, беше му написал Ръш в имейла. Сега Лоугън разбра защо: причината беше в Стоун и неговото фанатично пазене на тайна. Макар че едва ли нечий мобилен телефон можеше да улови сигнал в тази огромна пустош.
— След обяда ще се срещнеш с Тина — каза Ръш, когато излязоха в тесния коридор.
— Коя е тя?
— Доктор Кристина Ромеро. Главният египтолог. Тя ще запълни празнините в познанията ти и ще те издигне на определено ниво. От време на време е доста раздразнителна, освен това силно мрази грабителите на гробове и крадците на погребални божества, но е най-добрата в занаята си. — За миг сякаш се поколеба, но после предложи: — Чудех се дали няма да искаш да видиш как върви работата?