— Провери пречиствателния клапан.
— Направих го и нищо.
Лоугън стрелна поглед към Ръш.
— Вероятно няма нищо — успокои го лекарят. — Както можеш да си представиш, гмуркането при тези условия се отразява зле и на оборудването. Във всеки случай респираторите са така направени, че ако се развали нещо, продължават да осигуряват въздух.
— Ехо Браво до Станцията — чу се отново гласът. — Не получавам въздух!
Валентино се втурна към радиостанцията и взе микрофона от радиста.
— Валентино е. Използвай втората резерва.
— Да, да, включих я, но нищо. Мисля, че калният клапан е блокирал! — Дори по радиото се усещаше паниката в гласа на водолаза.
— Ромео Фокстрот две — каза Валентино в микрофона, — виждаш ли Ехо Браво? Регулаторът му не работи и очевидно октоподът му е откачен. Трябва да му дадеш въздух. Виждаш ли го? Край.
— Тук Ромео Фокстрот — разнесе се друг металически глас. — Никаква следа от него. Мисля, че се издига право нагоре…
— Божичко! — възкликна Ръш. — Форсайт се е паникьосал. Забравил е правилата. — Той се обърна към милосърдната сестра. — Извикай веднага екипа по спешност и да докарат количката за извънредни случаи. Донесете и водната тапа.
— Какъв е проблемът? — попита Лоугън.
— Ако си спомня основните правила, никакъв. Но ако се е паникьосал и задържа дъха си, докато изплува… — Ръш замълча за миг. — На всеки десет метра от спускането заради налягането белите дробове намаляват наполовина обема на въздуха в тях. При последната връзка бяха на единайсет метра. Ако изскочи на повърхността с целия този въздух в дробовете…
— Той ще се разшири двойно — вметна Лоугън.
— И ще му разкъса белите дробове. — С мрачно лице Ръш се обърна към медицинския център, където сестрата говореше задъхано по телефона.
10.
Събраха се около черния зейнал отвор на Търбуха: напрегнати, едносрични. По заповед на Валентино бяха запалени още операционни лампи на хирургическия сателит на тавана, които караха плискащата и потрепваща повърхност на разлятата река да изпъква релефно. Докато Лоугън се вторачваше в нея, му се стори, че Ал Суд е живо същество — сякаш кафеникавата му повърхност беше кожата на някакъв огромен звяр, а тяхното стоене върху му беше проява на невъобразима глупост…
И тогава един от кабелите, които влизаха в кафеникавата вода, започна да потрепва спазматично, а от радиото се понесе странно гъргорене.
Валентино се втурна към радиостанцията.
— Ехо Браво? Ехо Браво!
— Тук Ромео Фокстрот — чу се безтелесният глас на другия водолаз. — Все още няма следа от него. Тук долу е тъмно като в ада. Нищо не мога да видя…
Двама фелдшери в бели одежди се появиха с трополене — бутаха пред себе си две колички, натоварени с медицинско оборудване.
Кабелът отново потрепна и в този миг радиото също оживя.
— Тук Ромео Фокстрот. Видях го, държа го, сега изплуваме.
Изведнъж петнистата от кал и гниеща растителност вода започна да се плиска и надига. Миг след това една ръка в черна ръкавица разкъса повърхността и се хвана за едно от стъпалата на стълбата. Беше последвана от неопренова качулка и маска. Въпреки усещането за тревога, което витаеше във въздуха, Лоугън беше поразен от необичайността на гледката: изплуващият водолаз приличаше на насекомо, което се опитва да се освободи от първичната кал.
До него чакаше доктор Ръш — мълчалив и напрегнат като свита пружина. След миг се втурна напред и с помощта на един от медиците се зае да освобождава водолаза от прегръдките на тресавището. С другата ръка водолазът беше прегърнал колегата си, който слабо помръдваше. Бяха издърпани от Търбуха и спуснати на пода до отвора. Двамата бяха покрити от главата до краката с кал с консистенцията на овесена каша. Помещението замириса на разложение и мъртва риба.
— Измийте ги! — нареди Валентино.
Докато екипът се готвеше да ги изпръска с маркучите, доктор Ръш премести пострадалия на една от приготвените колички. Свали маската и неопреновата качулка, а след това със скалпел сряза неопреновия костюм от врата до пъпа. Мъжът простена и се замята, от устата му заизлиза кървава пяна.
Ръш бързо притисна стетоскоп в гърдите на мъжа.
— Той се паникьоса — каза другият водолаз, който дойде при тях, продължавайки да бърше лицето и ръцете си с кърпа. — Грешка на новак. Но при гмуркането е така, забравяш…
Ръш вдигна ръка за тишина. Той движеше стетоскопа по гърдите на мъжа и се вслушваше. Движенията му бяха резки, почти некоординирани. След миг се изправи.