— Екстравазация на въздух — обяви той, — което е довело до пневмоторакс.
— Докторе — обади се сестрата, — можем да го закараме в медицинския център, където…
— Няма време — озъби ѝ се Ръш, докато си слагаше чифт латексови ръкавици.
Мъжът на количката се гърчеше, посягаше към гърлото си и издаваше неразбираеми звуци.
Ръш се обърна към фелдшерите.
— Обдишването с игла ще бъде недостатъчно. Единствената ни възможност е торакоскопия. Дай ми торакоскопа.
Лоугън наблюдаваше със смесица от изненада и мрачно предчувствие. До този момент Итън Ръш беше въплъщение на спокойна самоувереност. Ала внезапната поява на трескави движения, нетърпението и излаяните заповеди — това беше един Ръш, какъвто не беше виждал досега.
Единият от медиците се обърна към количката с материали, а Ръш почисти област под лявата ръка на водолаза с йодин, сложи местна упойка и след това, с друго рязко движение на скалпела, направи срез между ребрата с дължина два и половина сантиметра.
— Побързай с торакоскопа — подвикна той през рамо.
Фелдшерът го донесе, като развиваше пътем стерилната опаковка. Ръш клекна пред мъчещия се мъж и внимателно пъхна тръбата в разреза, който беше направил. После провери още веднъж как я е поставил, изръмжа и се изправи.
— Дренаж на гърдите — изкомандва той.
Вторият фелдшер добута стойка със син пластмасов уред, който приличаше на монитор за следене на кръвното. На него имаше четири вертикални датчици и две прозрачни пластмасови тръби, които излизаха от горната му част.
— Възвратният клапан за контрол на засмукването? — излая Ръш.
— Включен.
— Напълни водната пломба до два милиметра.
— Да, докторе.
Докато фелдшерът наливаше вода в уреда, Лоугън видя, че резервоарът посиня. Междувременно Ръш закачи една от тръбите към торакоскопа, който беше пъхнал в гърдите на водолаза. Лоугън погледна мъжа — вече не се мяташе силно, движенията му бяха некоординирани.
— Катетърът е на място — обяви доктор Ръш. — Започваме всмукването. Налягане минус двайсет милиметра воден стълб. — Той натисна бутона, а след това започна да върти възвратния клапан, закрепен на кутията на уреда. Веднага течността в камерата за контрол на всмукването започна да бълбука. Ръш завъртя още възвратния клапан — бълбукането се засили. Тръбата, излизаща от торакоскопа, започна да се пълни със смес от кръв и вода.
— Ако успеем да извадим бързо течността от гръдната кухина, дробовете могат да спаднат от само себе си — обясни Ръш на фелдшера. — Няма време за операция.
Голямото помещение потъна в тишина. Чуваше се само сумтенето на машината и бълбукането на водата в тръбата.
Ръш местеше очи от мъжа към водната пломба и обратно с нарастващо вълнение.
— Изпада в цианоза — извика той. — Увеличи налягането на минус петдесет милиметра воден стълб.
— Толкова високо равнище…
Ръш се обърна към фелдшера.
— Мамка му, просто го направи! — След това заобиколи носилката, отвори устата на изпадналия в безсъзнание водолаз и започна да му прави изкуствено дишане. Минаха петнайсет секунди. След това трийсет. Водолазът изведнъж трепна, крайниците му се размятаха, той започна да кашля вода и кръв, после пое дълбоко и неравно дъх.
Ръш бавно се изправи. Огледа водолаза, а после хвърли поглед на водната пломба.
— Върни на минус двайсет милиметра — измърмори.
След това се извърна и огледа насъбралите се, докато сваляше латексовите ръкавици.
— Дръж под око камерата за събиране на всмуканата течност. Аз ще отида да приготвя медицинския център, за да му направим пълен преглед. — И без да каже нищо повече, се обърна и тръгна да излиза от помещението на Търбуха.
Когато наближи обяд, Лоугън усети, че краката му, докато обикаляше наоколо, за да се успокои, неусетно са го довели пред медицинския център.
Стори му се по-голям от необходимото, ако в проекта наистина участваха само сто и петдесет души, но после се сети колко далече са от всяка помощ. Центърът беше тих, почти сънлив. Лоугън пое по централния коридор, като хвърляше поглед в отворените врати. Една жена в сестринската стая вписваше нещо в листа, захванати с клипс. Той мина край голям открит район, на който имаше табелка „Наблюдение“. Раненият водолаз беше тук, заобиколен от различни диагностични машини.
Лоугън продължи и спря пред следващото помещение. Това, изглежда, беше кабинетът на Ръш. Лекарят беше вътре, с гръб към вратата, говореше в диктофон.
— През отвора в гръдната кухина беше пъхнат катетър и напрегнатият пневмоторакс беше облекчен преди състоянието да се влоши в междустенно изместване или въздушна емболия — обясни той, — всяко от които можеше да доведе до летален изход заради факта, че при тези обстоятелства щеше да е немислимо…