— Да ти предложа ли нещо? — попита. — Кафе, чай, сода?
Лоугън поклати глава.
Ръш прехвърли единия си крак върху другия.
— Джереми, ще бъда откровен. Не бях сигурен, че ще си склонен да поемеш тази задача, като се има предвид колко си зает… и колко бях сдържан относно подробностите.
— Не си бил сигурен дори при хонорара, който поисках?
Ръш се усмихна.
— Вярно, твоят хонорар наистина си го бива. Но от друга страна, напоследък твоята работа доста се прочу. — Той се поколеба. — Как се наричаше професията ти?
— Аз съм енигмолог.
— Точно така. Енигмолог. — Ръш го погледна с любопитство. — А вярно ли е, че си успял да документираш съществуването на Лохнеското чудовище?
— Ще трябва да обсъдиш това с моя клиент, възложил тази задача — Единбургския университет.
— Така ми се пада, като задавам подобни въпроси. — Ръш помълча малко. — Като стана дума за университети, ти си професор, нали?
— По средновековна история. В „Йейл“.
— Какво мислят за другата ти професия в „Йейл“?
— Популярността никога не пречи. Дори помага да гарантираш голям брой нови студенти. — Лоугън огледа кабинета. Беше установил, че новите клиенти обичат да говорят за миналите му постижения. Така отлагаха обсъждането на техните проблеми.
— Помня онези… изследвания, които проведе в института „Пийбоди“ и в лабораторията по приложна физика в училище — каза Ръш. — Кой би помисли, че ще доведат до това?
— Със сигурност не и аз. — Лоугън се размърда на стола. — И така, ще ми кажеш ли какво означава ЦИО? Нищо наоколо не ми помогна да стигна до някакво заключение.
— Да, държим картите си доста близо до гърдите. Център за изследване на отвъдното.
— Изследване на отвъдното? — повтори Лоугън.
Ръш кимна.
— Основах го преди две години.
Лоугън го погледна изненадано.
— Ти си го основал?
Ръш си пое дълбоко дъх и лицето му стана мрачно.
— Виж, Джереми, нещата стоят така. Преди малко повече от три години аз бях дежурен в спешното отделение, когато жена ми Дженифър беше докарана с линейка. Беше преживяла тежка катастрофа и изобщо не реагираше. Опитахме всичко — сърдечен масаж, електроди, но беше безнадеждно. Това беше най-ужасният миг в живота ми. Не само не можех да спася собствената си жена… а трябваше да я обявя за умряла.
Лоугън съчувствено поклати глава.
— Не го направих обаче. Не можех до го направя. Въпреки логиката продължих с драстичните мерки. — Той се наклони към събеседника си. — И, Джереми, тя оцеля. Най-накрая успях да я съживя — четиринайсет минути след спирането на цялата мозъчна дейност.
— Как?
Ръш разпери ръце.
— Беше чудо. Поне тогава ми се струваше така. Беше най-удивителното преживяване, което можеш да си представиш. Разбулващо, променящо живота ти. Да я извадиш от клинична смърт… — Той замълча за кратко. — В този миг прогледнах. Изведнъж видях делото на живота си. Напуснах болницата „Род Айлънд“ и практиката си като анестезиолог и оттогава изучавам случаите на хора, върнали се от ръба.
„Ето събитието, променило живота му“, помисли си Лоугън. А на глас повтори:
— Изследване на отвъдното?
— Точно така. Документиране на различните прояви, опити да ги анализираме и систематизираме. Джереми, ще се изненадаш да научиш колко хора са изпадали в клинична смърт, и най-важното, колко прилики има между отделните случаи. Щом се върнеш от отвъдното, вече никога не си същият. Както можеш да предположиш, нито ти, нито любимите ти хора могат да забравят преживяването. — Той посочи с ръка кабинета. — Събрах парите за центъра почти без усилия. Много от хората, изпадали в клинична смърт, страстно искат да споделят преживяванията си и да научат какво може да означават.
— И какво точно се прави в центъра? — поинтересува се Лоугън.
— В действителност сме малка група изследователи и лекари — повечето с роднини, които са преминавали „отвъд“. Излезлите от клинична смърт са поканени да престоят тук няколко седмици или месеци, за да се документира точно какво им се е случило и да преминат през различни серии тестове.
— Тестове?
Ръш кимна.
— Макар че работим само от осемнайсет месеца, вече са проведени множество изследвания. Стигна се и до поредица изводи.
— Обаче, както сам каза, сте крили всичко.
Ръш се усмихна.
— Нали си представяш какво ще кажат добрите обитатели на Пивенси Пойнт, когато разберат кой е купил старата тренировъчна база на бреговата охрана и защо?