А сега лабораторията по съдебномедицинска археология беше тиха и спокойна.
Тя бавно прекара ултравиолетовата светлина по мумията. Останките от лак флуоресцираха като капки бледо злато. Черните петна, където техниците бяха успели да стабилизират лепкавия глицерин с инертно вещество, за да го обезвредят, бяха пръснати тук-там сред горните слоеве на бинтовете, разрязани от Марч при трескавото му търсене на погребални дарове.
Ричардс изключи ултравиолетовата лампа и я остави настрана. Гърдите на Нармер бяха най-повредената област — оттам щеше да започне реставрационната работа.
Тя докара до носилката мощен хирургически прожектор, нагласи го така, че да осветява гърдите на фараона, и започна да ги оглежда с бижутерска лупа. Марч беше срязал бинтовете по средата и оголил безброй слоеве като геологически пластове. Беше извадил известния скарабей, но множество други малки артефакти надничаха от бинтовете: мъниста и фаянсови амулети, златни дреболии и други предмети, които образуваха „магическата броня“, призвана да защитава покойника в неговото пътуване до другия свят.
Аманда поклати глава, подсвирвайки удивено. Марч така беше накълцал бинтовете, че се налагаше да свали още от тях, преди да успее да ги подреди по някакъв приличен начин.
С помощта на форцепса започна да обръща краищата на срязаните бинтове, разкривайки по-дълбоките слоеве, преплетени и разкъсани от взрива на Нармеровия капан. После остави настрана форцепса и взе скалпела, за да среже първо един, а после втори бинт. Освободи ги от плетеницата и ги дръпна настрана. Не ѝ харесваше, че се налага да го прави, но нямаше друг начин да бъде възстановена повредената част. Тялото на Нармер беше увито толкова грижливо, а Марч в бързането си бе рязал така безразборно, че сега задачата ѝ бе все едно да се опитва да свърже каучуковите нишки във вътрешността на скъсана топка за голф.
Патоложката хвана скалпела по-здраво и сряза още един слой ленени бинтове. Сега плътта на Нармер се провидя, покрита само с тънка покривка и златен нагръдник, който беше изместен вероятно от предизвикалата взрива химическа реакция. Това не беше хубаво — може би притискаше повече мумифицираните тъкани и щеше допълнително да ги повреди. Налагаше се да го постави правилно на гърдите на Нармер. Едва тогава можеше да започне да зашива бинтовете с ленените конци, а местата, където оригиналните бинтове бяха прекалено изгнили или повредени, да заменя с парчета от запаса древни ленени плащаници. След това вече можеше да се заеме с ръцете и главата, където работата би трябвало да върви много по-бързо. След три или най-много четири часа мумията на Нармер щеше да е в достатъчно добро състояние, за да може да се транспортира в Англия.
След като остави скалпела настрана, тя внимателно пъхна ръка между слоевете бинтове и предпазливо хвана края на златния нагръдник. Забеляза със задоволство, че околните тъкани бяха в отлично състояние: сиви и изсъхнали, без следи от втечняване. Беше ѝ трудно да помръдне нагръдника, затова дръпна по-силно. Най-накрая той се откъсна от тялото на Нармер със сухо пукане.
Ричардс леко го повдигна, готова да го намести и да зашие бинтовете над него. Ала изведнъж се закова на място от изненада и шок.
След като нагръдникът бе махнат, плътта на Нармеровата гръд беше оголена. И Ричардс видя под безмилостната светлина на лабораторните флуоресцентни лампи и белия лъч на хирургическия прожектор сбръчкани, изсъхнали, но невъзможно да бъдат сбъркани с нищо друго женски гърди.
48.
Докато останалата част от групичката гледаше в унесено мълчание, Стоун пристъпи към голямата кутия от оникс. Общите работници на Валентино застанаха от двете му страни. Стоун кратко се поколеба, но след това клекна до плинта и внимателно прекара защитената си от латексова ръкавица длан по горната част на сандъка. Раменете му видимо потрепваха. Той свали ръкавиците — Ръш и Лоугън видяха, но не възразиха — и прекара бавно длани по капака. Въпреки че беше намекнал, че в сандъка се крие тайната на Нармер, май не бързаше да го отвори.
Застанал назад и наблюдавайки от мрака, Лоугън разбра. Спомни си речта пред събраните участници в експедицията, когато Стоун описа първата си археологическа находка: индианското селище, което всички преди него бяха пропуснали. Спомни си блясъка в очите му, когато за пръв път се срещнаха в Каирския музей. По време на бляскавата си кариера Стоун беше открил почти неопровержими доказателства за съществуването на Камелот29. Беше открил следи от Иполита, амазонската царица, която историците винаги бяха обявявали за мит. Ала с откриването на Нармеровата гробница той беше надминал себе си. Лоугън знаеше, че Стоун се отнася към Флиндърс Питри, бащата на модерната археология, с уважение, което стига до обожествяване. А сега той беше успял да постигне това, което не се беше удало дори на Питри. С намирането на короната на Нармер той щеше да си осигури място сред най-видните имена в неговата професия — и щеше да се извисява над всички останали. Неговите критици щяха да млъкнат завинаги. Стоун щеше веднъж завинаги да стане най-великият археолог на света.