— Защото Нармер се е побъркал — каза с горчивина Стоун. — Трябваше да го предположа. Защо иначе е пожелал да бъде погребан тук, на това забравено от бога място, на много километри от собственото му царство? Защо иначе ще скъса с една традиция, която ще се възобнови чак хиляда години след него?
— Нармер е бил традицията — тихо каза доктор Ръш. — Онези след него — те са скъсали с традицията, а не обратното.
Докато траеше този спор, Тина Ромеро се беше върнала при обрамчената със злато маса и отново започна да оглежда папирусите. Изведнъж се изправи и се върна при групата.
— Мисля, че разбрах — обяви тя.
Всички глави се завъртяха към нея.
— Казвала съм го и преди — всички египетски фараони са се интересували от клиничната смърт и свързаните с нея преживявания, които са наричали „втората област на нощта“. Ако разчитам правилно тези текстове, били са нещо повече от заинтересувани. Изглежда са я практикували, или поне Нармер.
— Какви ги говориш? — изуми се Стоун. — Как можеш да практикуваш клинична смърт?
— Просто ти казвам какво пише в ръкописа — отговори тя и вдигна папируса, сякаш искаше да подчертае казаното. — Тук отново и отново се повтаря иб. Иб е древноегипетското понятие за сърце. Древните египтяни са вярвали, че сърцето, а не мозъкът, е седалището на познанията, чувствата, мислите. Сърцето е ключът към душата и е особено важно за оцеляването в задгробния живот. Обаче иб, както е описано в тези текстове, не се обсъжда в религиозен смисъл. Описва се повече като… — Тя се поколеба, търсейки подходящата дума. — Като клиничен термин. — Тина сложи ръкописа на масата. — Както казах и преди, съдържа по-скоро инструкции, отколкото заклинания.
— Инструкции? — повтори Стоун с ясно доловимо съмнение в гласа. — Инструкции за какво?
След въпроса настъпи кратко мълчание.
— Звучи парадоксално — намеси се и Лоугън, като се обърна към Ромеро. — Каза, че древните египтяни са смятали сърцето за особено важно за оцеляването в отвъдния свят?
Тя кимна.
— След като попадне в задгробния свят, сърцето на фараона се проверява, изпитва от Анубис в церемония, известна като Претегляне на сърцето. Поне по-късните египтяни са вярвали в това.
— Смъртта обаче настъпва, когато спре сърцето. Как може спрялото сърце да е от някаква полза за Нармер в следващия… — Лоугън изведнъж млъкна. — Чакай малко. Какво каза по-рано? Каза, че цялата тази гробница ти прилича на репетиция за смъртта на Нармер, за неговото преминаване в следващия свят. Нещо като суха тренировка. Така ли беше?
Ромеро кимна.
Лоугън откъсна поглед от нея и го плъзна по съдържанието на гробницата, после отново я погледна. И в този момент, съвсем неочаквано, сякаш в главата му експлодира светкавица — той разбра.
— О, господи! — прошепна. — Багдадската батерия.
Известно време никой не помръдна. В този момент, както бавно беше се отпуснал на колене, Стоун се изправи, обърна се и застана с лице към Лоугън.
— Малко преди Втората световна война — продължи Лоугън. — В едно село близо до Багдад бяха намерени артефакти. Били много стари и тяхното предназначение било неясно. Керамично гърне; меден лист във формата на цилиндър, който завършвал с желязна пръчка. И още няколко други предмета. Били забравени, докато на тях не попаднал директорът на иракския Национален музей, където били съхранени. Той публикува статия, в която развива теорията, че тези артефакти, когато бъдат напълнени както трябва с лимонена киселина или оцет, или някоя друга течност, способна да произвежда електролитно напрежение, могат да слушат като примитивна галванична клетка — батерия.
Никой не проговори. Очите на всички бяха впити в Лоугън.
— Чувал съм това — обади се Стоун. — Батерията е била малка и слаба. Може би е използвана за церемониално галванизиране на предмети със злато.
— Вярно, била е слаба — съгласи се Лоугън. — Но нищо не е пречело да не бъде.
— Исусе — възкликна Ромеро и посочи към предметите, които лежаха в краката на Стоун. — Нима искаш да кажеш…
Лоугън вдигна внимателно покрития с червен емайл предмет, който завършваше с желязна пръчка и нагънат меден лист. След това вдигна мраморния предмет с формата на купа, а дългите златни нишки се разлюляха. Много внимателно сложи червеното приспособление върху бялото. Паснаха си отлично.
— Двойната корона — възкликна Ромеро.
— Точно така — кимна Лоугън. — Но корона с много специално, божествено предназначение — допълни той. — Обърнете внимание на елементите, от които е направена. Мед, желязо, злато. И лимонов сок или оцет, с чиято помощ получавате батерия. И вероятно по-силна от онази, намерена около Багдад.