Ромеро инстинктивно отскочи назад.
Лоугън гледаше стреснато. Сякаш всички провали и превратности в експедицията досега достигнаха своя апогей в момента на откритието, че короната на Нармер е напълно неочаквана и странна — и това беше причина безстрастният и в най-тежките моменти Стоун да обезумее и да се хвърля да бие от яд и психическо изтощение.
— Некадърничка! — продължи да крещи Стоун на египтоложката. — Благодарение на теб всички мои усилия и пари са пропилени! А сега няма време… Няма време!
Лоугън пристъпи напред.
— Доктор Стоун, успокой се — каза той. — Какво точно се е случило?
С видимо усилие Стоун се овладя. Освободи се от Ръш и Валентино, които въпреки това останаха близо до него.
— Ще ви кажа какво се е случило — промълви той, дишайки шумно и затруднено. — На телефона беше Аманда Ричардс. Тя трябваше да отстрани повредите по мумията на Нармер и е установила, че не е Нармер.
Настъпи миг шокирано мълчание.
— Какво искаш да кажеш, как не е Нармер? — попита неуверено Ръш.
— Мумията е на жена. През цялото време сме работили в погрешна гробница. — Той погледна отново към Ромеро. — Не е чудно, че нищо не беше както трябва. Ти си ни довела на погрешно място — спомагателна гробница за неговата царица. Или… или някоя наложница. Боже свети! — Ръцете му се свиха в юмруци и за миг изглеждаше готов отново да се хвърли срещу Ромеро.
Ръш и Валентино застанаха плътно до него.
— Минутка! — намеси се Лоугън. — Не може да има грешка. Печатите, надписите, съкровището — дори клетвата — всичко сочи, че това е вечното жилище на фараона. Това трябва да е Нармеровата гробница.
Известно време всички мълчаха. Стоун полагаше усилия да овладее дишането си.
— Ако това е гробницата на Нармер… къде, по дяволите, е неговата мумия?
— Чакай малко — спря го Лоугън отново. — Почакай малко. Не бъди толкова припрян, нека премислим това. — Той се обърна към Тина Ромеро. — Ти не разправяше ли непрекъснато, че има неща в тази гробница, които не се връзват? Че нямат смисъл?
Тя кимна.
— Най-вече дреболии. Приписвах ги на факта, че това е гробницата на първия фараон. Беше напълно естествено да намираме неочаквани неща. Познатите ни традиции още не са били напълно установени.
— Извинения — подхвърли Стоун. — Чисти извинения и нищо повече. Просто се опитваш да замажеш своята глупост.
Ромеро не му обърна внимание и отново заговори на Лоугън.
— Всичко започна, когато ми спомена за черепа. Онзи, който изследва, вероятно череп на някого от Нармеровите жреци, убит ритуално, за да се запази тайната и светостта на фараоновата гробница. Спомняш ли си, че ми разказа как лявата очна кухина била издраскана?
Лоугън кимна за потвърждение.
— Това беше първият знак, че нещо не е както трябва. А другите знаци са тук сред нас. Серехите, които намерихме върху царските печати на портите… глифите са на Нармер, но не съвсем както трябва. Завършват необичайно с женското несут бити. Пък и онези надписи в първото помещение с обърната ритуална последователност и сбъркан пол. А глифовете по капака на този сандък — морската котка, символът на Нармер, е заличен.
— Ти каза, че бил променен, преобърнат? — напомни Лоугън.
— Какви ги приказвате? — намеси се Стоун.
— Този белег в очната орбита на жреческия череп — заговори отново Ромеро. — Първо реших, че става дума просто за разложение, за повреди от времето. Това обаче е ритуалният начин, по който жрец или жрица на царица са били убивани — с нож в окото, който стига до мозъка. По този символичен начин царицата няма да бъде видяна в смъртта. Пред гробницата на цар жреците са убивани с удар в основата на черепа, който срязвал гръбначния стълб.
— Значи това е гробницата на Нармеровата съпруга? — попита Стоун. — Нитхотеп? Точно това исках да кажа. Сбъркали сме гробницата!
— Не, не, ти не разбираш — извика Ромеро с нова настойчивост в гласа. — Доказателствата са противоречиви. Всичко в тази гробница подсказва, че е била построена за Нармер, следвали са неговите царски указания, като се изключат онези ритуали, които трябвало да бъдат изпълнявани след смъртта. Тук доказателствата започват да си противоречат. Царските печати с женски окончания. Последните ритуални надписи — помните ли, че отбелязах грубия им вид? А самата мумия — можах само за кратко да я погледна, но забелязах, че срезът над устата е неточен, незавършен.
— Все едно целият погребален ритуал е бил извършен набързо? — попита Лоугън.
Чу се далечно боботене, почти недоловимо тук долу, в гробницата. Пазачите и общите работници огледаха с безпокойство стените около тях. Изглежда, звукът идваше от повърхността и стигаше до тях чрез Пъпната връв. След миг спорът се възобнови.