— Не говориш смислено — обвини Стоун Ромеро. — Всичко това е хипотетично. Неубедително.
— Не съм толкова сигурен — намеси се Лоугън, говореше бавно, защото същевременно обмисляше казаното от египтоложката. — Трябва да погледнеш на всичко това от друг ъгъл. Ако короната, намерена тук, в третото помещение, е използвана, за да се симулира, или по-скоро да се практикува смъртта — т.е. да се направи фараонът безсмъртен, да се осигури неговата божественост… една царица не би ли пожелала това също толкова силно? Особено толкова властна и упорита царица, каквато е била Нитхотеп?
Настъпи мълчание.
— Искаш да кажеш… — започна Стоун неуверено. — Намекваш, че Нитхотеп, царицата на Нармер… е заела неговото място в гробницата?
— Това е единственото, което има смисъл — потвърди Ромеро. — Нищо друго не би обяснило противоречивите доказателства, които ви изложих.
— То може би обяснява също, защо бъдещите поколения са изтълкували погрешно Нармеровите символи и практики — добави Лоугън. — Не Нармер е лежал в гробницата, не е бил погребан по правилния начин. Жената сама го е заместила и както се вижда — очевидно набързо.
— Тогава какво се е случило с Нармер? — попита доктор Ръш.
— Кой знае? — вдигна рамене Ромеро. — Отрова. Или кама в гърлото късно през нощта в съпружеското ложе. Вероятно е убит заедно с всичките му наложници. Чували сте легендите за Нитхотеп, колко волева, кръвожадна и себична била. Това би било игра точно по неин вкус. Можете ли да си го представите? Възможно е дори да го е изчакала да умре от естествена смърт. След това е придружила тялото му тук заедно с двете свити, за да присъстват на ритуалите за неговото погребение — и в един миг, по предварително съставен план, нейните пазачи са надвили неговите… и сега неговият скелет лежи в тресавищната тиня, преплетен с всички останали, а нейната мумия е заела полагащото му се по право място.
Стоун гледаше ококорено египтоложката. Гневът и яростта бавно бяха изчезнали от лицето му.
— Ако си права за… за короната — поде той, — тогава само на един човек би било позволено да я използва. Ако си Нармер, щом си преминал в отвъдното, естествено е да не искаш някой да заеме твоето място и да изложи на опасност твоето безсмъртие. Короната ще е била свързана с душата на човека, който я е използвал.
— Точно това трябва да е направила Нитхотеп — кимна Ромеро. — Скроила е номер на Нармер и е заповядала да бъде убит, а след това е използвала короната вместо него. После, вярвайки, че вече е безсмъртна, е наредила да бъде погребана в неговата гробница, която набързо е била преработена — печатите, надписите — в нейна.
— Изобщо възможно ли е това? — попита Лоугън.
— Фараоновата гробница не е ли направена да бъде вечно жилище на точно определен владетел?
— Именно в това е проблемът — обясни Ромеро. — Имаме нужда от много повече време, за да проучим доказателствата. Може би е смятала, че залогът — вечен живот като върховно божество — си е струвал риска?
— Но защо е било това бързане? — зачуди се Стоун.
— След като Нармер е бил отстранен, тя е можела да разполага с колкото време си иска.
Ромеро помисли малко.
— Сещам се за няколко причини. Може би главните жреци на Нармер с тяхната частна армия са били още на път за мястото на погребението и не биха приели с радост подобна промяна. Затова е трябвало да преоборудва гробницата, доколкото може и да я запечата преди пристигането им. Друга възможност е, че тя и нейната свита не са знаели как се работи с батерията и може… да са прекалили.
— Онова, което е трябвало да бъде преживяване на клинична смърт заради спиране на сърцето, се е превърнало в истинска смърт — заключи Лоугън.
Ромеро кимна.
— Да, ако се е случило това — царицата да умре най-неочаквано, трябвало е да бързат да я мумифицират и погребат. Дори, ако се е налагало, да съкратят някои от погребалните ритуали. Както видяхме в някои от изображенията тук — специално онези, което са посветени точно на тези ритуали.
— Ами ако царицата се е погребала сама без достатъчно подготовка — обади се Ръш. — Без достатъчно ритуали?
— Невъзможно е да се каже. Вече споменах несъвършения срез на устата на мумията. Това е важна част от египетската погребална магия: церемонията по Отваряне на устата. Тя позволява на Ба да напусне мъртвото тяло и да се събере отново с Ка в следващия живот. Освобождава устата, за да приема храна и напитки, така че душата да е нахранена — с една дума, да оцелее в задгробния живот.