Израелската армия още имаше шестима пленници, задържани от вражески групировки в Близкия изток. В страна с по-малко от пет милиона души всеки живот е скъпоценен, а репутацията на израелската армия се градеше върху решимостта й никога да не оставя мъртъв, ранен или пленен войник на врага. Това вдъхваше увереност на всеки мъж или жена в армията, но също така даваше на врага и ужасно предимство. На политическия пазар стойността за размяната на израелец е много по-висока от ескадрила бойни самолети.
Всички пленници бяха задържани от терористични групировки, контролирани от вражески арабски държави. Трима от мъжете бяха пленени в разбитите им танкове през 1982 година в битката за Султан Якуб, планинско градче в Ливан, което се беше оказало укрепен сирийски преден пост. Сирийците бяха подарили тримата израелци на Ахмед Джабрил, шеф на Народния фронт за освобождение на Палестина. Президентът Хафез ал-Асад твърдеше, че нямал влияние над известния главатар на терористи, макар да се знаеше, че Джабрил ходи на турска баня в Дамаск с командира на сирийските тайни служби Мухабарат.
Съдбата на други двама военни не беше толкова ясна. АМАН и Мосад продължаваха да спорят по въпроса кой ги държи в плен. Това правеше вероятността за спасение по-неясна, но имаше надежда, че политиката на задържане на терористи в израелските затвори ще накара накрая врага да се издаде. Но като че ли засега никоя страна не се интересуваше от освобождаването на своите арабски братя, които чезнат по израелските затвори. А двамата израелски пленници оставаха скрити някъде като скъпоценна картина на Ван Гог в ръцете на крадци аматьори.
Разтревожените израелци хвърлиха всичките си усилия в борбата за освобождаването на американските и германски заложници, задържани в Ливан, и накрая постигнаха успех. Но надеждата, че израелските пленници ще се появят заедно с всички останали, беше напразна, а изтощените дипломати и разузнавачи се прибраха у дома с благодарствени писма от Вашингтон и Бон.
Най-после един от израелските военнопленници бе върнат при семейството му. Той беше друз5 от едно гордо планинско селце в Кармел. Върна се в ковчег… Самир е бил пребит до смърт от враговете и въпреки това правителството се съгласи да освободи двеста опасни престъпници в замяна на мъртвото му тяло.
Шестият беше вероятно най-известният пленник след израелския агент Ели Коен, обесен в Дамаск. Капитан Дан Сарел бе член на елитната част на израелските морски командоси — малко поделение, в чиито умения влизат нощни парашутни десанти, подводно разузнаване и бойни изкуства, с които можеш да победиш ротвайлер.
В една безлунна нощ на 1986 година екипът на Сарел „Флотилия 13“ навлязъл в ливански води до Джуниех, нападнал командния пост на терористите на „Амал“ и го унищожил под буря от вражески куршуми.
По традиция като командир Сарел накарал хората си да се качат в лодките „Зодиак“ и да отплават, а той се върнал, за да измъкне тялото на убит другар. След секунди бил повален от откос на „Калашников“ и отнесен от бойците на „Амал“. Командването на израелската армия хвърлило всичките си сили, превръщайки тайната мисия в явна спасителна операция през цялата нощ. Но на зазоряване изтощените моряци се завърнали у дома, оставяйки след себе си димящия бряг. Било ясно, че ако Дан Сарел все още е жив, то той е на път към долината Бекаа.
За разлика от другите пленени войници следата на Сарел не изстина веднага. Командирът на „Амал“ Мустафа Дирани се нуждаеше остро от екипировка за бойците си и точно оцени стойността на израелския командос с най-висок достъп до тайни на израелската армия. Когато се оказа, че Сарел е останал жив въпреки многобройните си рани, последва търг, но никой друг шеф на терористи не успя да се пребори с паричните възможности на иранското правителство. Техеран бързо плати цената от 350 000 щатски долара, а после накара Дирани да предаде израелския капитан на Хизбула — осиротялото терористично крило на иранския ислямски фундаментализъм.
Израелците знаеха, че Техеран продължава да дърпа конците, но се примириха с правилата на играта и се обърнаха към марионетката Хизбула. Само че това е една желязна марионетка, която не успяха да помръднат дори и когато израелските елитни командоси от „Саярет Маткал“ — разузнаването на Генералния щаб — отвлякоха шейх Саид, духовния лидер на движението, направо от леглото му в Южен Ливан.
5
Друзите са малка общност в Ливан, Сирия и Израел, изповядващи особена религия с християнски и мюсолмански елементи. В Израел друзите са пълноправни израелски граждани. — Б.пр.