Години наред Бени Баум беше наблюдавал тревожно как други офицери посвещават живот, тяло и кариера на освобождаването на Дан Сарел. Снимката на съпругата на капитана, държаща на ръце петгодишната дъщеря, която никога не е била погалена от баща си, обиколи световните телевизионни екрани. Евреи от цял свят носеха снимки на капитана по време на манифестациите по случай Деня на независимостта на Израел. Дипломати от различни страни отиваха да се молят на иранците, но молбите им си оставаха без отговор, удавени в кани кафе и обвити в мъглата на недоверието. Името Дан Сарел се превърна в символ на изгубения израелски боец. Шепнеха го из кафенетата в Тел Авив, агентите на Мосад рискуваха главите си в неприятелски държави заради него, изследователите от АМАН го търсеха сред стотиците прехванати разговори чрез телефони, факсове и сателитни комуникации.
Нищо.
И внезапно през една прохладна септемврийска утрин съобщението премина от напуканата ръка на един арабин в мазолестата длан на един евреин. Случи се в изоставеното ливанско село Абу Зиблех — купчина нащърбени от куршуми бетонни колиби, където израелските десантчици бяха дошли да тренират нахлуване в помещения с автомати и гранати.
Един израелски лейтенант възпря хората си с вдигната ръка и вик „Спри огъня!“
Наблизо мълчаливо беше застанал ливански селянин. От рамото му висеше древна пушка, в дясната си ръка държеше прострелян гълъб, а в лявата — плик. Лейтенантът прочете писмото, стисна ръката на селянина, даде му банкнота от петдесет шекела като доказателство, че са се срещнали, и без повече коментари заповяда на хората си да се оттеглят.
Сделката беше проста, ясна и твърде добра, за да е истина: Дан Сарел в замяна на шейх Саид плюс хиляда гуми за колесниците на F–4 Фантом, сто ракети за изстрелване от самолети и петдесет противотанкови системи. Писмото беше подписано от Абу Ясир, бойният прякор на Саид Абас Мусави, генерален секретар и оперативен командир на Хизбула. Мусави не притежаваше летяща машина по-голяма от делтаплан, затова на всеки беше ясно, че гумите и ракетите само ще бъдат преброени от хората му, а после ще ги изпратят в Техеран. Що се отнася до противотанковите системи, никой не очакваше израелците сами да снабдят терористите в Южен Ливан с екзекуторски инструмент на най-високо техническо равнище.
Но като деца на Леванта всички бяха наясно, че това е просто гамбит за откриване на танца по пазарлъците.
Тъй като естеството на исканията беше чисто военно, след разправия с Мосад задачата се падна на АМАН и на „Специални операции“. Бени Баум избра един от хората си, бивш командос от „Маткал“, да занесе отговора — искане за официална среща. Облечен в дрехи на ливански селянин и въоръжен само с пистолет, сигнален маяк за въздушно изтегляне и крака на спринтьор, той преспа три нощи сам в Абу Зиблех, докато ловецът на гълъби се появи…
Първоначално срещата между неофициалните представители се проведе в едно крайбрежно кафене в Кипър. Присъстваха само двама израелци. Единият беше адвокатът Ори Невиим, на когото в Хизбула имаха доверие, тъй като, без да работи в никаква израелска организация, се е занимавал на доброволни начала с освобождаването на палестински пленници. Вторият беше подполковник Бени Баум, избран за шеф по сигурността на операцията „Лунен лъч“. Министърът на отбраната беше споменал, че един от важните хора в Хизбула — шейх Тафили — е следвал във Франкфурт. Затова Ицик Бен-Цион предложи като негов партньор своя началник на оперативен отдел, роден в Германия.
Докато десетина офицери от АМАН и командоси от „Маткал“ наблюдаваха тайно, Баум и Тафили бързо съставиха доклада на немски. Всеки от тях отхвърли напълно условията на другия. И така, четиримата шиити и двамата израелци напуснаха кафенето, доволни от напредъка (според разбиранията на Близкия изток), който бяха постигнали.
След още три срещи — в Монте Карло, Атина и Палермо — Ори Невиим беше намалил исканията на Хизбула до връщането на шейх Саид, триста чифта гуми и четири тона бойно оборудване от несмъртоносен тип като бойни облекла и комплекти за първа помощ.
Израелските политици и Генералният щаб бяха ужасно подозрителни, но Ори Невиим ги предупреди, че постъпката на Хизбула е абсолютно самостоятелна. Защото други групировки като Ислямски джихад и Хамас със сигурност ще се опитат да попречат на сделката.
Баум настоя размяната да стане в морето. Това първоначално шокира шефовете му, но той обясни, че докато на сушата мястото би могло да бъде атакувано от всякакви групи терористи, в открито море силата им е нищожна. Когато Баум представи аргументите си на поредното съвещание на Съвета, подкрепено с карти, малки модели на кораби и собствената си необорима логика, командирът на израелската флота каза: