— Аз пък мислех, че ние, белите шапки, сме най-умните. Браво, Баум! Моите уважения.
И така, след по-малко от две седмици един израелски ракетоносец трябваше да пусне котва близо до северните брегове на Мароко. Дан Сарел трябваше да пристигне с товарен кораб на Хизбула, плаващ под либерийски флаг, който да се приближи и да спре до него. Размяната щеше да прилича на едновремешните процедури при „Чекпойнт Чарли“ в Берлин. Баум щеше да мине по прехвърлен между двата съда подвижен мост или с моторница „Зодиак“, за да вземе Сарел, а Тафили да направи същото за шейх Саид.
След това Баум щеше да се завърне в кабинета си, за да опакова снимките и да се прибере у дома навреме, та да успее да прочете заглавията във вестниците, в които изобщо няма да се споменава името му…
Бени завъртя старовремския диск на големия метален сейф и прибра папката вътре. Затвори касата, запали цигара, хвърли последен поглед към покритата със сняг църква и тръгна към вратата, когато тя внезапно се отвори.
— Добре, че те хванах — отново изпълни рамката Ицик Бен-Цион. Той затвори вратата и се облегна на нея.
— Не бой се, Ицик. — Бени реши, че генералът иска да подсили отново заповедта си, забраняваща участието на Екщайн в мисията. — Няма да правя нарушения.
— Има лоши новини. — Ицик никога не си правеше труда да омекотява неприятните вести. — Току-що пристигна кодирана телеграма, но докато подготвят всички документи, ще мине час. — Той замълча.
— Е? — Баум сложи юмруци на кръста, а цигарата увисна от устните му. Беше се научил да понася с известна твърдост лошите новини.
— Нападение с бомба в консулството ни в Ню Йорк — каза Бен-Цион. — Двама мъртви, петима ранени, един от тях сериозно. Изглежда като самоубийствена атака… Всъщност човек-бомба.
Сега Баум разбра, но все още не схващаше защо лично Ицик идва да му каже това.
— Не е Хизбула — заяви той.
— Кой го каза?
— Аз казвам — опита да овладее тревогата си Баум. — На този етап, ако не искат да стане размяната, те могат просто да се обадят по телефона или да изпратят онзи проклет селянин в Абу Зиблех. Няма нужда да взривяват хора в Манхатън, да им го начукам на мамицата мръсна — довърши той с мръсната арабска ругатня, защото и сам не беше напълно убеден в думите си.
— И е бил облечен като хасид — продължи Бен-Цион.
— Като хасид ли? — ококори се Баум. Едва не се разсмя. — Глупости.
— Вижда се на видеозаписите на ДСС. — Докато Бени се опитваше да смели казаното, Ицик съобщи и най-лошото: — Най-сериозно раненият е човек на Шабак. Мошико Бен-Чехо. Той е в много тежко състояние. Загубил е едната си ръка и око.
Баум отпусна ръце. Пое дълбоко дъх и извади цигарата от устата си. Той беше като настойник на Бен-Чехо. Беше го ръководил, наставлявал. През ума му преминаха лицата и на други мъже и жени, осакатени, защото той ги е насочил към този вид работа. Кога най-после ще се научи, че препоръката да бъде приет някой в Службите не е същото като да помогнеш на младеж да влезе в университета?
Най-накрая Ицик се отдръпна от вратата. Седна върху края на масата, а Баум продължаваше да гледа невиждащо в пространството.
— Дай ми една — тихо каза Ицик. Баум бавно бръкна в джоба си и му подаде пакета с цигари. Ицик запали със собствената си запалка.
— Той непрекъснато пита за теб, Баум — каза генералът с такъв умолителен тон, какъвто почти никой не беше чувал да излиза от устата му.
Бени се обърна към началника си. Погледите им се срещнаха през дима. Какво говори Ицик? Дали иска да каже, че Мошико се нуждае от приемния си баща до леглото си, но това е невъзможно поради наближаването на датата за размяната? Това би било типично за Бен-Цион. Затова Бени зачака мълчаливо.
— Шабак и Мосад вече ще са се нахвърлили върху всичко като мухи на лайно — каза Ицик.
— Така е. Няма причина и АМАН да се намесва.
— Обаче като се има предвид приоритетът на „Лунен лъч“, ако моят началник на оперативен отдел подозира, че този акт може да е работа на Хизбула или някоя фракция, която иска да провали размяната… И ако това може да има някакво отражение върху операцията… Това вече е друг въпрос и…
„Добре, Баум — предупреди се Бени. — Не си отрязвай пътищата.“
— Е, възможно е да е Хизбула — каза той. — Би било лудост, но също би било лудост да ги изключим от подозрение, без да сме огледали добре доказателствата.
Ицик кимна бавно. Двамата достигаха до споразумение. Баум щеше да му е длъжник, а това беше рядко и скъпоценно нещо.