Тя беше повикала този човек, който действаше като посредник. Той нае услугите й за трета страна, като преговаря и се консултира с нея дълги месеци. Беше започнала да гледа на него по-скоро като на приятен събеседник, но имайки предвид последните експлозивни събития, сега се чудеше дали безобидното му държание не прикрива заплаха като цвете-канибал.
Когато дребният арабин й се поклони и зае стола насреща, тя видя, че дръжката от слонова кост на бастуна представлява бюст на Лудвиг ван Бетовен.
— Имате вкус към музиката — заговори тя на английски без поздрав или предисловие.
— Аз съм от това поколение — сви рамене Омар, като да се извиняваше, докато поставяше куфарчето на пода.
— Някакво питие, сеньор? — попита сервитьорът, застанал вече до рамото му.
— Твърде силно е за сърцето ми — въздържано махна с ръка старецът, а когато сервитьорът се отдалечи, добави: — И зле за душата.
Муса изръмжа и отдръпна ръката си от чашата с бира.
— Добър вечер, млади приятелю — поклони се Омар на Муса, който само кимна в отговор.
— Той не се чувства много добре — обясни Мартина.
— О, съжалявам.
— Всъщност и аз — добави тя.
— Заради времето ли? — извърна глава Омар със съчувствие, но усмивката под тънкия му мустак не угасна.
— Понякога този град може да е толкова мрачен, че на човек Хамбург му се вижда като лятна градина. — При произнасянето на думите той замени „б“ с „п“, което винаги издава хората, чийто майчин език е арабски.
— Заради политическите ветрове — обясни Мартина и кимна към „Ню Йорк Пост“. Сервитьорът донесе стековете за нея и Муса. Тя набоде месото и отряза парче с ножа. Кръвта се размаза по острието.
Омар гледаше ръцете й, а тя наблюдаваше лицето му, но откри само любопитство, без каквато и да било следа от вина или неудобство.
Мартина изобщо не знаеше кого представлява Омар, което си беше стандартна процедура при подобни сделки. Беше от палестински произход, затова тя предположи, че господарят му е близък до Абу Нидал или Абу Ибрахим, чийто главен бомбаджия Мохамед Рашид някога беше обучен в собствената й група от „Червена армия“ в Германия. Някой от тях, които не желаеха никакви израело-арабски преговори, вероятно я е предложил, а тя беше достатъчно умна, за да разбира нуждата от използването на този възрастен човек като буфер. Но би била пълна глупачка, ако позволи положението му да я накара да се въздържи от определено проучване.
— Чудя се кой ли би могъл да е толкова луд, че да извърши подобно ужасно престъпление — заговори тя учтиво.
— Срамно е — поде разговора Омар.
— Особено като се очаква скоро да бъде постигнат мир.
— Може би съвсем скоро.
Мартина сдъвка хапка от месото, докато Муса наблюдаваше по-старшите от него с мълчание на ученик. Самият той бързо беше изгубил интерес към храната.
— Тези тайни преговори и без това са достатъчно крехки — продължи Мартина, намеквайки за размяната на пленници.
— Като картонена къща — съгласи се Омар.
— Тогава кой би извършил тъкмо сега това странно деяние? То толкова напомня на мое изпълнение. Вие какво бихте предположили?
Възрастният мъж се размърда на стола си в отговор на неприятния въпрос. Той поглади мустака си, облиза устни и вдигна очи към тавана.
— Може би нашият недоволен цар на Вавилон? — предположи той, намеквайки за Саддам Хюсеин.
— Той е твърде зает да си ближе раните, за да рискува с подобно отмъщение за последния ракетен фойерверк, който му спретнаха.
Омар кимна и вдигна очи към лицето на Мартина, където беше посрещнат от обвинителен поглед.
— Уверявам те, дъще — заговори той, а Мартина се смръзна при подобно бащинско обръщение. — По този въпрос и аз не знам повече от теб. Но тъй като ние знаем за тайните преговори, които скоро ще започнат, твърде вероятно е за тях да знае и друг. Не е ли така?
Тя не отговори. С изключение на челюстните й мускули остана съвсем неподвижна.
— Тази постъпка — продължи Омар, като почука с пръст по вестника — изглежда доста отчаяна. Сигурно е опит от страна на някого, който не е съгласен с предстоящите преговори и се опитва да изхвърли от релсите влака заедно с всичките му пътници.
— И смятате, че той може да успее? — прошепна Мартина. Забеляза, че тялото на Муса се изпъна. Той също беше разбрал намека. — Да не би да казвате, че скоро може да се наредя на опашката пред бюрото за безработни?
Омар се засмя. Не можа да се сдържи, като си представи Мартина, облечена модерно да попълва графата „умения“ с думите: „терористка, препоръките се представят при поискване“. Очите му се насълзиха и той извади кърпа да ги избърше.