Смехът му обаче не можа да подобри настроението на Мартина, защото, ако размяната на пленници се провалеше заради нападението на консулството, това щеше да означава, че собственият й договор ще бъде анулиран. И тогава „Ръката на Бога“ ще трябва да проси пред задния вход на някоя джамия в град Джърси. Така че каквото и да отговореше сега Омар, тя трябваше да разбере по лицето, по тялото му дали не я лъже.
Той се наведе над масата, прилепи пръсти като за молитва и заговори, като гледаше Мартина в очите, сякаш е мил, възрастен професор, който споделя мъдростта си със съмняваща се студентка.
— Политиката има много нива, скъпа, а политиците имат гласове за пред хората. Зад тези гласове те крият души, в които живее тяхната истина. Гласовете, доколкото чувам, дори и в този момент крещят обвинения един срещу друг в ООН. Но душите им продължават пътя си, без да се отклоняват. От теб също се очаква да продължиш, въпреки страховете, които може би изпитваш в момента.
Муса се облегна на стола си. Внезапно му се допика, отчасти заради бирата, но по-скоро защото и преди беше ставал свидетел на яростта на Мартина, а предизвикателството към смелостта й от страна на този старец можеше да възпламени непредвидима реакция. Ръката й се протегна и го задържа на мястото му.
— Уверявам те, Омар, че аз не съм притеснена годеница — каза тя. — Но пък е добре известно, че мъжете често се паникьосват преди сватбата. Може би собственият им страх, че няма да могат да бъдат верни, ги кара да мамят, да предприемат опасни стъпки, а понякога да се отказват преди самата церемония.
— Е, този младоженец ще ти бъде верен — настойчиво я увери Омар, най-накрая показал известно нетърпение.
— Тогава кой ме оскърбява с имитация? Нямам нищо против лова, Омар, но искам да ми кажат, когато пуснат гончетата.
— Не знам — изсъска той. — Но ти предлагам просто да не обръщаш внимание.
Възмущението на Омар изглеждаше неподправено. Затова накрая Мартина кимна и приключи въпроса. Тя махна на сервитьора и направи знак, като да приближава чаша към устните си. След това оформи нещо като „к“ с пръсти и показа „три“.
Никой не проговори, докато човекът прибираше чиниите и сервира трите кафета „капучино“.
— Наздраве — вдигна Мартина чашата си и отпи, докато двамата мъже отговаряха на тоста й. Усмивката й успокои напрежението, но тя продължи със сватбената аналогия.
— Та както бяхме говорили, цялата тази работа е скъпичка. Ще трябва да внеса депозити. Само цветята в днешно време струват цяло богатство.
„С половин милион долара ще си купиш доста цветя“ — помисли Омар с известен цинизъм, като докосна с крак куфарчето си.
— Парите са тук — каза той. — Но както се бяхме договорили, банката ще иска кратки подробности по разходите за празненството.
Мартина посегна към чантата си, а Муса наведе очи към ръцете й. Познаваше я от десет години, но все още не можеше да предвиди действията й. Тя може да е решила нещо и да го изненада, както често се случваше.
Но Мартина извади сгънат лист хартия и го подаде на Омар. Той внимателно го разгърна, вгледа се за миг, после свали очилата си и ги задържа пред хартията като лупа.
Малката страничка беше изписана с напечатани на английски думи. Списъкът беше дълъг, подробен и точен, както можеше да се очаква от германски „консултант“. Той не реагира на оборудването: карабини М–16 с еди-какви си възможности, униформи за определени чинове, части за електронни уреди, каквито никога не би могъл да си представи. Имаше вписани четири коли, наем за самолет умножен по часове. Забеляза, че са вписани наеми за апартаменти в Хелзинки и цени за френски паспорти, купени на черния пазар.
Но всичко това беше засенчено от единственото описателно изречение в края на списъка. Той примижа силно и приближи листа към лицето си, а когато вдигна поглед, очите му бяха широко разтворени и подчертаваха мълчанието му.
— Ясно ли е всичко? — попита Мартина.
Омар кимна рязко.
— Ще го запомниш ли?
— Мисля, че няма да забравя — прошепна той.
Мартина отново посегна към чантата си.
„Не издържам повече — помисли Муса. — Ще се напикая.“
Мартина извади цигари „Кент“ и запали една със златна електронна запалка.
— Твърде нездравословен навик, скъпа — предупреди я Омар, имайки предвид опасности, доста по-сериозни от пушенето.
— Опитвам да се откажа. — Тя придърпа към себе си стъкления пепелник. После прибра листа от ръката на Омар, смачка го и го запали в пепелника. Хартията пламна веднага и изгоря за миг, като остави само тънък слой пепел. Пламъкът вероятно опари пръстите й, но тя не трепна.