Мъжете го гледаха. От изражението на Бени разбираха, че той не се страхува. За тази операция той вероятно би се съгласил да скочи и с чадър. Признанието му беше предизвикано единствено от опасения, че ще пречи на групата, няма да успее да изпълни скока както трябва. Можеше да не успее да отвори парашута и по този начин да намали състава. Или да продължи да се носи по небето, докато те се опитват да спасят дъщеря му. Без него.
Диди и Амир оставиха сгъването на парашутите и мълчаливо се присъединиха към останалите. Двамата се споглеждаха, а после се обърнаха към Баум. Той нарочно беше премълчал истината, която те би трябвало да знаят. Не се ядосаха, защото го разбираха, но молбата в очите на Баум беше непоносима за сърцата им.
— Не бой се — каза Диди. — Аз и Лапкин ще те понесем в УСП стил. — Ускорен свободен полет е техника, използвана за бързо обучение на новаци парашутисти, но тя обикновено включва дълги часове предварителни инструкции. — Ние ще дръпнем въжето вместо теб, а ти просто ще следваш групата.
Решението бе взето. Двамата се върнаха към работата си, докато с изключение на Очко всеки от мъжете си спомняше първия си скок със свободен полет. Не бяха ги правили нощем, нито пък с бойно оборудване и, разбира се, не в началото на рейд с дълбоко проникване на вражеска територия.
Джери Байндър слезе от камъка си и клекна в края на полукръга. Запя със силен нюйоркски акцент ужасната си версия на песента на Боб Сегер:
22.
В северната част на Атлантическия океан
Доктор Али Хамза Асави трябваше да бъде най-щастливият човек в Техеран.
Пет дълги години използва всичките си разузнавателни умения за успеха на „Проекта Махди“39, чието разглеждане пред малък, вътрешен кръг на Революционния съвет го беше разголило под внимателните им погледи и чийто изход щеше да определи цялото му бъдеще. Пет напрегнати години, без да се смята фазата на създаването му, защото преди да сподели концепцията си с когото и да било, той бе прекарал шест месеца в размишления, планиране и изследване на историята на тактическото разузнаване на западните сили, като изучаваше и правеше разбор на заговорите, отделяше фантазиите от вероятностите.
А после, когато увереността му надделя над съмненията, той беше представил есенцията на „Махди“ пред Лариджани, съветника на президента по въпросите на разузнаването. И накрая получи честта да изложи плана си пред самия Рафсанджани, затаил дъх, докато кимването на президента не наклони везните. Явно внимателно обмисленото от Асави кодово име на проекта е било мъдро, защото „Онзи, когото Бог ръководи“ накара президента да повярва, че в ядрената мощ има нещо божествено.
След това започна работата. Всяка стъпка внимателно се маскираше с дипломатически и търговски ходове. Докато служителите в консулствата, които почти не се ползваха с някакво прикритие, търсеха технически компоненти на свободния пазар, агентите на САВАМА фотографираха стратегическите ракетни полигони в разпадащите се съветски републики. Докато външният министър подписваше договорите за неразпространение на ядрени оръжия в Париж, хората на Асави подкупваха изгладнелите казахски офицери в Алма Ата. Докато извиваха ръцете на Хизбула и германските терористи гонеха измамни цели, бункерите на Исфахан се подготвяха да приемат откраднатата плячка от Семипалатинск.
И така, ето го най-накрая, на по-малко от ден от славното раждане на Махди.
Би трябвало да накара да изгладят двуредния му костюм от „Диор“, да лъснат обувките му от „Бали“, да предупреди служителите си, че скоро ще вземе заслужената си отпуска. Би трябвало да подготви дома си за приемане на поздравления и подаръци от държавници, докато с радост очаква статута на най-скъп гост на президентския прием. Би трябвало да е служителят на разузнаването, предизвикващ най-голяма завист в персийската столица.
Само че изобщо не се намираше близо до Иран.
Железният парапет на стометровия траулер изглеждаше като блок сух лед, но Асави благославяше студа върху изпотените си длани и само остатъците от достойнството му попречиха да притисне и чело към метала. Вече не можеше да стои в малката лечебница на кораба, пък и нямаше смисъл. Как би могъл да намери спокойствие, легнал върху тясното легло, когато трябва да се опре с крака и ръце в стените, за да не падне на пода от клатушкането? Затова се беше домъкнал върху работната палуба, да подиша дълбоко свежия атлантически въздух. Трохи от солетите, които не успяха да успокоят стомаха му, лепнеха по зъбите му и той гледаше как празните мрежи се люшкат на куките си, все така вмирисани на риба. Посмачканото либерийско знаме на червено-бели райета и звезда се вееше на въжето си, сякаш тази африканска просяшка страна още се надява да се превърне в държавата на Великия сатана. Мачтата описваше луди осморки на фона на червеното небе.
39
Месията или „онзи, когото Бог ръководи“. Според легендата Мохамед е казал, че на Земята ще се роди Ал-Махди, който ще поведе вярващите. — Б.пр.