Беше безсмислено да го държат повече, освен като разменна монета.
А сега, ако имаше начин да е сигурен, че „Махди“ ще сполучи без проблеми, Асави искаше да се опита да отложи размяната на пленници, защото беше убеден, че плава към собствената си смърт. Като тактика планът му за двойна измама изглеждаше блестящ, макар сега да беше сигурен, че е включил в него непотребни машинации. Да, вкарването на Мартина Клумп в картината беше блестящо. Американците и израелците я преследваха като стършели от разбунен кошер. Но докато всичко не приключи, той не би могъл да бъде сигурен, че погрешно насочените им усилия са осигурили безопасност на „Махди“. Ядосваше се на собствената си глупост, защото нямаше начин да се свърже с жената и да й заповяда да спре. Тя беше някъде там, все така решена да разруши този символичен мирен мост между старите врагове. А той, разузнавателният гуру, чиято цел бе придобиването на ядрена бойна глава, пропусна да включи в тази операция и механизъм за спасяването на собствения си живот!
Почти се изсмя на иронията от собственото си затруднено положение, а после веднага усети как краката му се подгъват от спомена за мрачното откритие. Когато отплаваха от Проя, Тафили го беше придружил да разгледа кораба, сякаш грозната коруба е флагман на гръцка туристическа линия. Освен португалския екипаж, на който беше платено достатъчно, за да не обръща внимание на въоръжените си пътници, по палубите и коридорите се бяха разположили тридесет закоравели в битки бойци на Хизбула. Те обикаляха с автомати и миниатюрни корани в ръце, потънали в благословената „фетва“, издадена от самия Фадала, и се радваха на временната илюзия, че Божията партия вече си има и флота.
В машинното отделение Асави за пръв път забеляза купчината зелени сандъци за оръжие, които не изглеждаха необичайни за подобно пътуване с изключение на това, че от тях към друга част на кораба се точеше странен бял кабел. В тесния коридор пред заключената каюта, където бяха хвърлили Сарел, той видя друга купчина такива сандъци и отново белия кабел. И накрая в рулевата рубка го представиха на заместника на Тафили, който беше седнал върху трета пирамида. Между краката на мъжа кабелът свършваше с детонатор, обезопасен само от метален пръстен.
Асави се задъха, когато осъзна, че „електрическият кабел“ е фитил, но все пак попита за сандъците.
— О! — усмихна се на тревожното изражение на иранеца Тафили. — Много, много килограми тротил. Ако евреите не докарат шейх Саид или се опитат да се качат на борда преди, или след това, ние, разбира се, ще се самоубием, но ще отнесем със себе си колкото може повече от тях. Такава е волята на Аллах. Не сте ли съгласен?
Асави не отговори, защото в този момент стомахът му пожела да отвърне на клатушкането на кораба и той бързо изтича в каютата си.
Остана да лежи върху койката си задъхан, изненадан от факта, че на онази жена Клумп изобщо не й е било нужно модерното торпедо, за да попречи на размяната. Същата работа би могъл да свърши и един точно изстрелян куршум или, да пази Господ, невнимателно хвърлена цигара от някой от тези глупаци! Надяваше се, че ако Клумп оживее и наблюдава размяната, тя ще може да различи израелски ракетоносец от рибарски траулер. Но никак не беше сигурен, че й пука. Би могла да избере към кого да насочи торпедото с обикновено подхвърляне на монета.
Звукът на двигателите се измени, когато „Вологиси“ промени курса и се понесе с вятъра към Гибралтар. Асави стисна още по-здраво парапета и погледна към смрачаващото се небе. Сега пък и дъжд на всичкото отгоре! Беше служил всеотдайно на революцията, но саможертвата му не беше безгранична като сляпото желание на тези примитивни простаци да отидат в рая. Да, беше пропътувал света със стил, опитвал чуждестранни вина и жени-неверници, но това беше жизненоважно за успеха му. Когато можеше, се молеше, но разбира се, не прекаляваше, защото човек не бива да е по католик от папата. Отнасяше се към жена си с необходимото за мюсюлманка уважение, глезеше шестте си деца, когато ги виждаше, и обсипваше със скъпи подаръци двете си любовници. Беше почти като член на кралска фамилия. Притежаваше конюшня и яздеше като англичанин. А сега най-голямата му страст, тази към тайни, споделяни с малко хора или с никого, може да изтрие всичко с една ужасна експлозия.
Защото никой освен палестинеца Омар не знаеше за двойната измама на Асави. Той дори не беше осведомил Лариджани за този блестящ последен удар, оставяйки го да вярва, че само размяната ще е достатъчна, за да прикрие „Махди“. Беше намислил да го разкрие само ако Клумп успее да попречи на размяната, което би накарало членовете на Революционния съвет да затанцуват в приемната на президента. И те всъщност може би щяха да танцуват, докато рибите разкъсват трупа му.