— Знаеш ли какво не ми харесва в този начин на живот, Джери? — извика той на партньора си, докато едрият мъж го държеше за предницата на якето.
— Казвай — ухили се Байндър.
— Няма приключения.
После опашката на самолета се вдигна от пътя и изравни фюзелажа. А секунди след това той изрева в нощното небе с познатия звук от филмите и ехото заглъхна, сякаш самолетът се отдалечава от хората, вместо да ги отнася в корема си.
— Тръгнах — мъркаше машината. — Тръгнах…
Нимроди стана от последната седалка, където се беше хванал за вратата на тоалетната. Самолетът вече се издигаше спокойно, склоновете на Атласките планини се приближаваха бързо след Амануз. Той тръгна с усилие напред, като човек, вървящ срещу бързото течение на река. Самолетът подскочи срещу вдигащия се откъм планините вятър и той се хвана за една от напречните подпори, за да се задържи. В повечето военни товарни самолети вътрешността предлага стотици места за хващане, защото е построена като скелет от вертикални ребра и хоризонтални укрепвания, покрити с металическата кожа отвън. От напречните релси висяха навити въжета, а късите краища на укрепващите ленти за товара се поклащаха над главите като дръжки в стар вагон на метро.
Тази дакота първоначално беше служила на кралските британски военновъздушни сили, после в израелските военновъздушни сили, а сега беше дадена на лизинг на „Акорда“, фирма-превозвач, работеща в Африка, но обслужваща интересите на АМАН. Отвън самолетът нямаше изрисувано национално знаме, а само знаците за международна идентификация. Всички вътрешни надписи на иврит бяха покрити с боя. Но бяха оставени оригиналните предупреждения на английски, изписани с бели букви между ребрата:
Нимроди постави длан върху рамото на Диди Лернер, седнал най-близо до вратата на товарния отсек. Той се наведе към тясното прозорче и надникна през издраскания плексиглас.
На север равнините на Бахира се виждаха като огромен кафяв килим, посипани със звездните купове на Тамелет, Дар Оулд Зиду и дори далечния Ел-Боруж. Но светлинките на градовете започнаха да избледняват, тъй като мъглата от Атласките планини вече прелиташе покрай дебелите крила и върху черните стволове на дърветата отдолу започнаха да се появява натрупан сняг. Нимроди се отблъсна от Диди и запристъпва внимателно по пода.
Отляво Лапкин, Набе, Екщайн и Баум се бяха разположили на удобно разстояние един от друг. Вдясно седяха Очко, Садин, Шнелер, Байндър и О’Донован. Мъжете бързо се бяха оправили след първоначалното меле и макар да знаеха, че ще летят близо три часа, предпочетоха да успокоят напрежението си, като се занимават с преглед и подреждане на екипировката. Парашутните торби бяха подредени, големите камилски раници поставени между краката и отворени за преглед. Садин и Шнелер затискаха с крака мотопеда и се чудеха дали да не го завържат за пода.
Нимроди мина покрай празните места за радист и навигатор и влезе в пилотската кабина. Двамата мъже, които седяха в лявата и дясната седалка, бяха над средна възраст, но държаха големите щурвали със спокойната увереност на млади запалянковци. Пилотът беше роден в Южна Африка, а помощникът му в Зимбабве, но всеки от тях бе изслужил пълна кариера в израелските военновъздушни сили, а после разбрал, че не може да стои привързан към земята. Вече неограничени от военния правилник, те носеха бели пуловери с високи яки, кожени якета и фуражки, под които се виждаха посивелите им коси.
Вторият пилот извърна глава, когато Нимроди се появи на вратата. В Мавритания бяха разговаряли само на английски и той продължи сега така по навик.
— Току-що се обадихме в „Менара“. Съобщихме за чудотворното си избавление и им благодарихме за разбирането, което проявиха.
— Хубаво — каза Нимроди. — Сега ще ни оставят на мира през остатъка от нощта.
Пилотът свали слушалките върху врата си и се ухили.
— Кого изработи този път, Баба?
— Командира на базата. — Нимроди се наведе да погледне през предните стъкла към два назъбени, бели върха, които май искаха да се превърнат в гроб на дакотата. — Той мисли, че изпълнява дълга към родината си.
— Ами разрешение за връщане?
— Няма да се връщаме — каза Нимроди. — Или поне не през тук. И освен това ще имам нужда от извинения за още няколко странни кацания.
— Няколко? — Вторият пилот провери висотомера и погледна бордовата карта, закачена до лявото му бедро.
— Да. Имате ли нещо против?
— Е, бих предпочел да съм си в леглото — измърмори вторият пилот с южноафрикански акцент.
— Лъжец — подразни го Нимроди. Дакотата подскочи, когато влезе в бяла стена от облаци, а после върховете се появиха по-наблизо.