Нимроди се върна към опашката и товарната врата, където си сложи шлемофона. Поговори с пилотите, после привлече вниманието на мъжете в кабината, почука по часовника си и вдигна пръст. Направи кръгово движение във въздуха.
Един час до скока.
Светлините в кабината угаснаха, заменени от призрачната светлина на червени крушки, които като че скриха всичко. Бени се огледа. Един час се равнява на вечност за хора, тръгнали на такава мисия. Твърде много време за размисъл.
Бяха прекарали почти целия ден в преговор на процедурите с партньорите си, като се запознаваха с навиците си. „Когато вървя, стрелям от рамо. Ще викам «Магазин!», когато изпразня пълнителя и презареждам. Ако стреляш легнал и искам да мина близо до теб, ще те чукна по главата, за да задържиш огъня.“ Сега също бяха седнали по двойки. Баум и Екщайн, О’Донован и Байндър. Шнелер вече не можеше да седне по обикновения начин, с пушката, закрепена към бедрото, и затова се беше поизлегнал, а Набе клечеше срещу него.
Диди и Лапкин още работеха по оборудването на Садин, който седеше, облегнал гръб на стената. Краката му бяха разкрачени, а раницата и карабината му лежаха между тях. Помощниците бяха обърнали две кофи и ги бяха сложили отстрани на краката му, после поставиха увития в платнище мотопед върху тях, за да не му тежи. Направиха дупки в платнището и завързаха рамката на машината към хамута му, после залепиха нож към лявата му ръкавица. Въжето, което щеше да държи машината, беше 11-милиметрово и Диди го нави и укрепи с лепенка.
При нормална операция щеше да е време Бени, като командир на мисията, да стане и да заговори, да окуражи войниците си, да спомене Бог, родина и всичко останало. Но сега подобно нещо би го изтощило напълно, а тежестта на екипировката удвояваше съмненията му. За разлика от останалите мъже той не се тревожеше за надеждността на парашута си. Ако не оживее след скока, поне нямаше да му се наложи да преживее ужаса от изгубването на Рут. Но някак знаеше, че ще оживее, и си придаде известна сила с клетвата, че ако трябва да умре, то ще бъде пред краката на дъщеря му, а не по-рано.
— Ейтан — повика той.
— Да?
— Кажи им отново да преговорят нещата с партньорите си и да си почернят лицата.
— Добре.
— И им напомни, че всеки, който се изгуби, трябва да излезе на най-близкото шосе, като изхвърли всичко, с изключение на паспорта си. Никакви оръжия. Да се закопае всичко!
— Разбрах.
— И още нещо.
— Какво?
Бени примижа в безкрайността.
— Благодари им от мое име.
Екщайн го изгледа, после се обърна към Набе и предаде заповедта на Бени нататък като в играта на „телефон“.
Мъжете извадиха кутиите с вакса и всеки започна да маже лицето на другаря си. Израелците не бяха големи художници, докато Байндър и О’Донован можеха да съперничат и на хамелеон. Набе пресече кабината и коленичи пред Шнелер. Той работи по челото на едрия германец около минута, а после направи знак на всички да погледнат. Беше написал на иврит „духач“.
Диди застана пред Баум. Носеше парашута си, раницата и узито, но се движеше с лекота, сякаш е облечен в спортен екип.
— Промяна на плановете — каза той. — Искам Амир да бъде последен, за да подбере всеки, който изостава. — Той се обърна към Екщайн. — Ние с теб ще скочим заедно с Бени. Мислиш ли, че ще можеш?
Екщайн не беше подготвен да направлява новак, но много пъти бе участвал като среден в подобна тройка, така че знаеше как става. Не беше време за отказ.
— Кажи ми какво трябва да правя.
— Просто го хващаш отляво с дясната ръка върху въжетата към краката, а с лявата държиш горната част на ръкава му. Държиш здраво, да не го изпуснеш. Вероятно ще се превъртим, така че ще се отпуснеш, докато аз изправя групата. Когато аз му отворя парашута, ти се пускаш и отваряш своя. Ясно ли е?
Екщайн кимна. Беше си сложил ръкавиците, но свали едната и избърса длан в панталона.
— Освен това. Няма да стоим дълго на вратата — добави Диди. — Но ти трябва да летиш отвън.
Екщайн трябваше да се държи извън самолета, докато Диди се приготви.
— И няма да го дърпаш, Ейтан. Аз ще го бутна отвътре. — Диди се усмихна, плесна Екщайн по бузата и се отдалечи.
Той вдигна поглед. Бени се беше обърнал към него. Двамата се гледаха, докато Ейтан усети мириса на вакса откъм широкото лице на приятеля си. След това Бени затвори очи.
Диди се приближи до Нимроди при товарната врата, взе шлемофона от главата му и седна. Извади картата на ЦРУ и малък калкулатор от джоба си и ги постави върху коленете. На лявата си китка имаше фосфоресциращ метричен висотомер и използва светлината му, за да пресметне отново разстоянията.