Лапкин прегледа отново всеки от мъжете, като прекара пръсти по раниците с парашутите и им напомни да ги отворят пет секунди след скока, независимо от положението, в което се намира тялото им. След като одобряваше всеки, той го потупваше по главата. Очилата се спуснаха върху очите и той ги пристегна отново. Сега всички бяха задъхани. Внезапното издигане във височина вледени метала на кабината. А по ребрата им течеше пот.
Диди свали шлемофона и го подаде на Нимроди, който щеше да остане в самолета. Той свали черната качулка върху лицето си, постави очилата и провери висотомера. Направи знак с глава на Нимроди и двамата заедно отвориха товарната врата.
Очко едва не изпищя, когато ревът на двигателите изпълни самолета. Той отстъпи към лявата страна на кабината, седна и се хвана здраво за стола, но дори и да беше крещял колкото му глас държи, никой нямаше да го чуе. Вихърът на черния вятър изрева през вратата и отнесе със себе си воя на двигателите. Кофата с боклуците се преобърна и те се разхвърчаха из кабината като подгонени от полтъргайст.
„Не! Недей!“ — искаше му се да изкрещи, когато Диди се спусна на колене и извади глава през отвора като някакъв луд самоубиец. Ръководителят на скока остана така за миг, загледан надолу в бездната, докато вятърът се опитваше да го отнесе. Той направи знак като замахване с нож към Нимроди.
— Завий наляво — извика Нимроди в шлемофона.
Дакотата се наклони леко, макар шумът като да се увеличи. Диди отново направи знак.
— Направо и равно — изкрещя Нимроди.
Пилотите се подчиниха.
Предупредителната лампа до вратата светна в червено. Диди се дръпна и се приближи с патешка походка към Садин, който се придвижи лазейки с ужасния си товар, докато Нимроди и Лернер повдигаха за гумите увития в платнище мотопед. Цялата конструкция не можеше да излезе направо през вратата и затова Диди нагласи Садин под ъгъл. Ботите на сапьора напуснаха прага, вятърът веднага ги подбра, като развя краката му като на парцалена кукла. Нимроди, който си беше сложил резервния парашут на групата, защото можеше да бъде изтеглен навън, държеше хамута на Садин и го дърпаше назад с всички сили. Диди хвана дясната ръка на Садин и я нагласи да стисне здраво ръчката на въжето, докато прилепи устни към ухото на инженера и извика нещо. Сапьорът закима силно. Червената лампа угасна и светна зелената за скок. След миг Садин го нямаше.
Диди отново падна на колене и погледна надолу. Останалите мъже затаиха дъх, в очакване на сведението. Лернер се върна обратно навътре в кабината и вдигна двата си палеца.
Сега разполагаха с три минути. Всичкото време на света. Той погледна часовника си и направи знак на Екщайн да се приближи.
Екщайн отмина виещия отвор и се подпря към задната рамка, а Нимроди хвана хамута му. Не гледаше надолу, а навътре в кабината, докато вятърът го удряше по гърдите, заплашвайки последователно да го блъсне навътре или да го издърпа навън.
Диди отиде зад Баум, като го обърна така, че гърбът му да е към Екщайн, а краката близо до прага, единият пред другия като на сърфист. Постави двете ръце на Баум на предната стена на рамката, едната над другата, докато сам хвана хамута на крака му и провери дали Екщайн прави същото. После погледна Екщайн и вдигна на два пъти брада.
Много, много внимателно Екщайн отпусна лявата си ръка от рамката и веднага се хвана за релсата над главата и стисна силно. Промъкна се покрай тялото на Бени, като зърна огромния хоризонтален стабилизатор на дакотата, който със сигурност щеше да ги среже на две. Постави токовете на ботите си върху прага, дръпна се леко назад, когато вятърът веднага се опита да го отнесе. Но нищо на този свят не би го накарало да пусне Баум, а пръстите на другата му ръка стискаха релсата със силата на маниак. Чувстваше как опашката от косата му се мята като луда под края на вълнената качулка и погледна надолу, за да види черната глава и очила на Бени вдигнати нагоре като на откачил мотоциклетист. Докато хвърли поглед на фюзелажа, блестящ под светлината на звездите и огромната перка, въртяща се като демоничен меч, усети как краката му започват да треперят неконтролируемо от студа. И тогава се случи нещо много странно. Почувства непреодолима нужда да се смее. Не издаде нито звук. Само вятърът сплеска устните му върху зъбите в мъртвешка усмивка. Но чувстваше надигането на смеха в гърдите си и се чудеше какво ли може да означава.
Чу някой да го вика и погледна надолу. Лицето на Диди се виждаше в рамката на вратата над главата на Баум и устните му питаха „Готов ли си?“ на иврит. Защото както в любовта, когато при оргазъм заговаряш на родния си език, в парашутизма говориш на езика, на който са те учили.