— Да, така е — продължи Муса. — И ти също го знаеш. За пореден път възразявам срещу целия план. Просто всички ще бъдем убити, без каквато и да било надежда за успех. — По горната му устна имаше малки капчици пот и той бързо ги избърса с кърпа.
— Без риск няма награда — каза Мартина.
— Това са безсмислени думи — ядосано възрази той, отново почувствал, че тя го поучава. — И още нещо. Включването по какъвто и да било начин на майка ти в това нарушава всички възможни мерки за безопасност.
— Немският ти наистина се е подобрил.
— Като брат на своя брат — Муса сграбчи ръба на масата и повиши тон — аз съм длъжен да изкажа пълното си несъгласие с това.
Мартина не се впечатли от речта му. И преди бяха спорили по този въпрос, а тя знаеше много добре как да го обори.
— Като брат своя брат — тихо отвърна тя — ти си длъжен да ме подкрепиш във всяка стъпка в живота. Поне Коранът предписва така. Така че ако си истински слуга на Аллах…
Тя остави изречението недовършено, защото Муса се облегна на стола си, вдигна поглед към тавана и прошепна нещо под нос.
— Ах! — въздъхна Мартина. Но вече знаеше, че е спечелила спора. Сега вниманието й се насочи отново към входа, откъдето един младеж се приближаваше към масата им. Беше нисък, облечен в кожено яке и с торба през рамо. В едната си ръка носеше мотористки шлем. Той се усмихваше глупаво.
— Добър вечер — поздрави весело на арабски младежът и се настани на стол.
— Добър вечер — отвърна бавно на немски Мартина. — Защо ли не сложим тук една табела с надпис „Яд Аллах — отворено от 8:00 до 17:00 часа“?
Младежът се изчерви заради грешката си.
— Казах ти, Ияд, че ще се срещнем по-късно. В апартамента.
— Обаче аз реших, че ще искаш да видиш това сега — почеса се той по главата. — Бях там, навън, целия ден и преди малко ги извадих.
— Ще получиш медал — изсъска Мартина, но протегна ръка.
Ияд бръкна в платнената торба и извади два плика с цветни снимки. Скоро след като Мартина беше чула за експлозията в израелското консулство, тя изпрати хората си в центъра, за да наблюдават развитието на събитията на Второ авеню. Заповяда да се направят снимки на всички идващи и тръгващи си от мястото, защото чувстваше, че инцидентът може да попречи по някакъв начин на собствените й планове. Нямаше голямо доверие на уменията за прикриване на Ияд, но той беше добър фотограф, а струпването на репортери пред консулството щеше да му послужи добре.
Тя се отдръпна от масата и постави снимките в скута си. После бавно разгледа запечатаните събития от деня. Снимките бяха отблизо и много ясни. Виждаха се мрачните физиономии на полицаите, плакатите на някаква група протестиращи евреи, израелският генерален консул, обграден от младежи с напрегнати и изморени лица. Виждаше се полицейският комисар на Ню Йорк, говорещ пред микрофон с голям надпис „Новини 4 канал“.
Внезапно тя спря. Гърбът й бавно се изправи, сякаш по гръбнака й пълзи нещо многокрако.
Гледа снимката дълго. Всъщност толкова дълго, че Муса и Ияд се размърдаха по столовете си, но не казаха нищо. Тя продължи да гледа снимката, после тази преди нея и следващата, но отново се върна към същата и я задържа, докато сърцето й бавно, много бавно се върна към почти нормалния си ритъм.
Не можеше да го сбърка. Дори и да беше сложил шапка. Не беше го виждала много отдавна, но лицето на майор Бенжамин Баум, може би вече полковник, не беше от тези, които би забравила скоро. Съвсем логично беше той да участва в подобно разследване, но съвпадението прониза тялото й с тръпка — нещо като антитеза на любовната. Естествено, тя винаги се беше надявала на нова среща, но при условия, поставени от самата нея. Той може да е тук заради събития, които изобщо нямат нищо общо с нея. Но по отношение на Мартина Бени Баум, или Ханс-Дитер Шмид, или както и да се нарича той сега, е много опасен човек.
— Маркер — протегна тя ръка към Ияд, докато очите й оставаха вперени в снимката. Той й подаде червен маркер и тя бавно очерта с кръг плешивата глава със замислено лице и едрите рамене. После се наведе към Муса и постави снимката в ръката му.
— Проследи го — прошепна Мартина и се взря в него с изгарящ поглед. — Не го изпускай от очите си.
3.
Ню Йорк
— Я ми кажи, Бар-Ел. Да не би да не разбираш какво говоря?
Писъците на сирените отдавна бяха заглъхнали зад барикадирания вход на Второ авеню номер 800. Но вътре в почернялата чакалня на израелското консулство като че ли скоро щеше да се наложи да извикат линейка, тъй като тирадата на Джак Бюканън заплашваше да се превърне във физическа разправа.