Екщайн кимна рязко.
— Ехад!42 — Започна да брои Диди и триото се наклони навън.
— Щайм!43 — извика той и те се наклониха отново навътре.
Онова, което извика след това, не се чу, защото той ги изхвърли през рампата.
Ари Шнелер не се поколеба. Независимо от дългата пушка, той веднага се хвърли с главата напред след купчината падащи тела, ръце и крака. След това Набе, Байндър, О’Донован и Лапкин хукнаха след него като плувци към топъл вир, а Нимроди клекна, протегна главата си навън, за да наблюдава парашутите, докато дакотата се отдалечаваше.
Баба се изправи, изтупа длани и се усмихна на Очко, който продължаваше да седи отпуснат от шока върху седалката. Нимроди посочи към вратата.
— Ела, приятелю! — извика той. — Помогни ми.
Очко погледна вратата, после странно празната кабина, след това черния отвор, в който вятърът продължаваше да вие. Той вдигна пръст, за да получи само миг, после изпълзя към тоалетната, докато Нимроди се заливаше от смях…
Има парашутисти, които твърдят, че човек се пристрастява към скоковете не заради напрегнатия флирт със смъртта, а точно обратното. Защото те удовлетворяват първичното желание за обратно раждане, завръщане към лоното. Новороденото по принуда излиза от един свят на безтегловност и нежни усещания в какофонията от удари по сетивата, които го заобикалят през целия му естествен живот. Всеки самолет за парашутни скокове е огледален образ на този объркващ свят в микрокосмоса, претъпкана, ужасяващо шумна тръба с напрегнати тела и умножени страхове, докато човек скочи през тясната врата сред внезапна тишина и ненарушима безтегловност в безкрайното пространство. Там няма нужда да говори или да бъде чут в тези няколко минути сред носещите го ветрове и пляскането на материята на облеклото.
Екщайн беше напълно объркан в нощта, защото не можеше да определи къде е горе или долу. Но и не го интересуваше. Обхвана го спокойствие, беше минал в друго измерение, където имаше само движение на въздуха и пляскане на плат, заглушени от вълнената му качулка. Подозираше, че пада по гръб, защото беше видял тъмния корем на дакотата да минава над главата му и да изчезва между разперените му крака, но вниманието му бе съсредоточено само в ръцете, колана на хамута и ръкава, които стискаше. Останалото зависеше от Диди.
Октоподът от ръце и крака внезапно се разтвори и Екщайн се изви силно. Разбра, че е с лице към земята, защото главата му беше повдигната силно от въздушната струя. Той пусна ръкава на Баум и протегна лявата си ръка, но продължаваше да го държи с дясната. Зарадва се, като видя Баум да изпъва ръце в поза на „супермен“, точно както му бяха казали. Огледа се за Диди, после видя фенерчето върху дясната му китка, когато Лернер я вдигна, за да издърпа въжето на парашута на Баум. Чу се свирещ звук и Баум беше изтеглен от хватката на ръцете му. Екщайн веднага прилепи ръце към бедрата си и се отстрани, докато търсеше халката за пилотния си парашут и се надяваше, че той ще изскочи от джобчето си.
Снайперската пушка на Шнелер пречеше упорито на движенията му. Не можеше да се извие както трябва и затова бавно се обърна наляво, което му помогна, когато пилотният му парашут изскочи и литна към звездите. След миг те блеснаха като светли ивици, а куполът го дръпна силно и разцъфтя красиво над него.
Набе падаше по гръб. Въздухът избута раницата измежду краката му и я прехвърли към главата. Направи един опит да се преобърне, но броенето приключи и той натисна бутона. Видя как пилотният парашут излита между краката му и разбра какво ще последва. Стисна зъби, когато беше превъртян и дръпнат от удара на разтварянето. Разтърси глава и погледна нагоре в очакване да види разкъсан найлон. Но парашутът беше цял и той прошепна „Боже, колко е студено“, след което хвана направляващите въжета.
Байндър се изви перфектно, задържа позата, докато броеше, вдигна лявата ръка към челото си за баланс, посегна надолу с дясната и дръпна. Експлозията на плата изглеждаше както трябва, почувства се добре и веднага хвана държаните, дръпна ги, докато въздушното крило се изравни.
— Да! — прошепна доволно той.
О’Донован се въртеше презглава. Позицията му беше добра, но тъй като не виждаше хоризонт, не успя да разбере, че се завърта наляво. Въжетата се бяха увили като при авария. Не можеше да вдигне глава, реши, че наистина има авария с парашута. Започна да опипва с две ръце тялото си за ножа, но внезапно нещо го дръпна силно. Успя да погледне нагоре. Парашутът се беше разтворил.
Лапкин изцъка нетърпеливо с език. Висеше на парашута си на полуспиране и се опитваше да преброи групата си. Беше много трудно да ги различи, но когато тънкият облак отмина по панорамата отдолу, правоъгълните плоски гъби се видяха за малко върху фона му. Бяха разпръснати по цялото небе. Някой вляво правеше бавно пълен кръг, явно в невъзможност да открие другарите си. Друг се насочваше на запад.