На триста метра напред и надолу Диди, изглежда, разбра объркването, защото под малката, черна сянка на парашута му блесна червено „X“, когато той кръстоса бързо на няколко пъти ръцете над главата си. Продължи да го прави цяла минута и постепенно, един след друг, мъжете го забелязаха и оформиха подире му крива стълбица от парашути.
— Дано — прошепна Лапкин с родния си канадски акцент. — Дано. — Той отпусна спирачките и полетя.
Бени не можеше да повярва, че е възможно да съществува такъв студ. Рядко се беше случвало едрото му тяло да страда от студ, но след няколкото минути спускане, целият се тресеше. Хамутът беше ужасно неудобен. Краката му бяха изтръпнали, а вятърът в гърба правеше топлото му бельо напълно неефективно. Въпреки пластовете мускули и тлъстини, пуловера и якето, все едно че беше облечен в памучна пижама. Представяше си, че слаб човек като Екщайн ще се разтроши като ледена фигура, когато се приземи. Но ръцете на Бени действаха и той повтаряше всяко движение на Диди като послушно домашно куче.
На хиляда метра вятърът утихна напълно. Преди минута ги блъскаше като бърз влак, а в следващата падаха само със скоростта на парашутите си и платната припляскваха тихо над главите.
Нищо не можеше да се направи. Диди знаеше, че поне някакъв лек полъх трябва да съществува, и той го хвана, когато минаваше над две високи дюни. Прелетя с него около двеста метра и леко извърна глава, за да види дали групата го следва.
Знаеше, че мъжете са вдървени от студа на безкрайното спускане и изтощени от усилията да контролират правилно парашутите си. Събра всичките си сили, приготви се, прелетя на половин метър над земята, разтвори леко крака и се приземи прав. Парашутът се опита да го вдигне, но той вече го придърпваше и сваляше хамута.
Останалите пристигнаха с грацията на катастрофирали глупаци. Някой прелетя край него и се блъсна в дюната, други не успяха да достигнат и паднаха по-надалеч. Баум падна надолу като камък, но инстинктите му се върнаха и той успя да направи парашутисткото превъртане върху пясъка. Екщайн направи добро извъртане вляво, вдигна облак пясък с единия си крак, докато парашутът му пляскаше като криле на гълъб и се приземи сред фонтан от прах. Пушката на Шнелер го удари в лицето и Диди трепна. Останалите се бяха приземили извън обсега на очите му с изключение на Лапкин, който направи опасен завой точно над него, после бързо се спусна и кацна само на няколко метра вдясно от Диди.
Изненадани от оживяването си и радостни, че отново са на земята, мъжете се изправиха, заподскачаха, за да стоплят замръзналите си крайници, издърпаха парашутите си, свалиха хамутите, навиха ги на топки и ги зариха в пясъка.
Диди размаха фенерчетата и мъжете започнаха да се събират около него с раниците и оръжията си. Пръв, леко накуцвайки и разтриващ бедрото си, бързо се приближи Баум.
— Всички ли сме? — прошепна той.
— Не още — отвърна също шепнешком Диди. — Изчакай минутка.
Шнелер се показа от сенките, вече нахлузил раницата си на гръб и разкъсващ платното от оптическия прицел на пушката си. Баум се взря в него. Германецът си беше ударил лицето в някакъв камък. Очилата му ги нямаше и по бузите му течаха две струйки кръв от раната точно над носа. Изглеждаха като татуировки, направени от шаман.
— Няма ми нищо — ухили се той на Бени. — Топла е.
Екщайн се показа с раницата в ръка и карабината вече метната през врата и заредена с пълнител.
Набе, който беше кацнал доста напред, се върна покрит от глава до пети с пясък, като вадеше от задника си кактусови бодли. Байндър и О’Донован се приближиха тичешком.
Температурата тук беше умерена като през есента, но всички трепереха от набрания по време на дългото спускане студ. Сега Бени пое командването.
— Свалете термобельото — прошепна той. Видя, че Набе се колебае. — Хайде — заповяда. — После поставете коланите с паласките и изпийте по една манерка вода за двама. Не искам някой да се обезводни. — Никой не възрази. И без това бяха ожаднели от адреналина и силния студ. Бени загаси фенерчето на ръката си и всички го последваха. — Вдигнете нагоре шапките. Свалете очилата. Хората с уоки-токи да си поставят наушниците и да ги закрепят с лейкопласт. Пригответе оръжията си и заредете пълнителите.