Не беше звукът от генератора. Беше различен. Тежко виене, което започна бавно, а после се издигна до писък, сякаш някой се мъчи. Тя затърси в паметта си за сравнение. Може да са двигателите на самолета, но тежкото биене при въртенето го изключи.
Тогава си спомни. Мартина беше казала хубшраубер. Хеликоптер.
Тя изчака виенето на далечните перки да се превърне в рев, а после да изчезне, когато машината се издигне и отлети. Но нищо не се промени. Двигателят продължаваше да се върти с постоянен ритъм, сякаш само загрява. Чакаше нещо.
Рут започна да се разхожда в тесен кръг под бледия конус светлина. Мъжете на Мартина приготвят оръжия? Хеликоптер, който чака? Това са белези за приближаваща битка, може би нападение върху групи за размяна на пленници или подготовка за нейното преместване на друго място.
Но Мартина все още трябваше да се споразумее с бащата на Рут, ако не иска той да нарани майка й. Дали планира да отиде при него, като помъкне и Рут на срещата? Дали той не е тръгнал насам?
Рут спря внезапно и погледна краката си. Настръхнало сини в бледия сумрак на килията й. Пръстите на ръцете й се разпериха като на разтревожена котка, когато се досети. Мартина ръководи група фанатици-самоубийци. Фундаменталистите не изпитват страх, а терористите нямат чест. Щом майка й бъде в безопасност при нея, Мартина ще ги насъска да убият Рут, баща й и всеки, който е с него.
Майкъл.
— Не! — извика тя несъзнателно, а после веднага притисна с длан устата си. Завря пръсти в косата си и стисна очи. Докато се намира в тази нещастна дупка, тя служи на интересите на Мартина. Тя е примамка. Въдица. Затворът й връзва ръцете на баща й, прави невъзможно за него да осигури размяната на пленници. Съществуването й заплашва живота на някой нещастен израелски пленник. И по-лошото е, че с всеки миг, който остава тук, тя приближава собствения си баща към края. Както и своя край със сигурност.
Тя разтри длани и с усилие се въздържа да не завие като вълчица. Трябваше да опита отново. Рут нямаше илюзии и знаеше, че не може да оживее дълго през нощта в пустинята, но ако успее да се измъкне поне за кратко, би могла да обърка плановете на Мартина.
Вгледа се във вратата. Сутринта беше изгубила цял час, опитвайки се да я измъкне от рамката, да измъкне пантите й. Но усилията й се бяха увенчали само с ругатни и счупени нокти. Само че не беше се опитвала да я избие.
Тя се качи върху леглото, опря се върху стената и се приведе в позата на спринтьор, готова да се хвърли напред. После отпусна глава и косата й трепна от силната въздишка. Вратата беше от дебел алуминий. Нямаше да се счупи като гнило дърво. Може да я изкриви леко, но при това да счупи рамо.
Вдигна нагоре глава, отметна косата от лицето си и отново загледа отдушника. Метална решетка. Беше закрепена между покрива на фургона и широката алуминиева тръба. Искаше й се да пререже решетката, но не успя да намери нищо, с което би могла да го стори. Обаче не беше се опитвала да я дръпне.
Рут скочи от леглото, застана под решетката и погледна към лъча светлина. После стъпи върху края на матрака, дръпна ръкавите на вълнения пуловер над лактите си, приклекна като плувец и скочи.
Решетката издрънча, но тя се хвана за нея. Металът одраска кожата й, тя прехапа устни и се задържа. Босите й крака се люлееха над пода, а тя погледна в тръбата на отдушника. Решетката се помръдна, когато направи въртеливо движение с тялото си. Тя бързо премести ръце към центъра. По дясната й длан потече кръв, но не й обърна внимание.
Сега започна да се люлее силно, разкрачила крака. Напред, назад, докато се засили. После се изви назад, затаи дъх, метна се напред и изпъшка, когато изви бедра и прилепи крака от двете страни на решетката към тавана.
Застина така за миг, изненадана, че е успяла. Висеше на тавана като прилеп. Коленете й притискаха лактите отвън и тя ги разпери по-нашироко, за да се уравновеси. После дръпна.
Не се случи нищо съществено. Решетката се огъна леко и тя чу шума на освободения пясък, но това беше всичко. Отпусна глава назад и си пое дъх с напрегнати мускули на гърба. Беше дръпнала само със силата на ръцете.
— Краката, идиотка такава — прошепна си тя, сведе глава към гърдите си, събра всички сили в бедрата и се напрегна, като да се изправи.
Дойде на себе си върху пода. Беше паднала по гръб и изгубила дъх. Въздъхна и усети болка в тила, а после с радостен шок осъзна, че решетката лежи върху гърдите й, а пръстите й все още я стискат.
Оказа се, че решетката е просто малко по-широко изрязана от отвора, поставена върху покрива и притисната с тръбата. Наоколо й е било увито малко зебло и след това са натрупали пясъка. Рут беше извила решетката и тя се бе измъкнала през дупката в покрива. Но при издърпването тръбата се беше наклонила и оставила разстояние колкото да се промъкне човешка глава между нея и покрива.