Рут се надигна мъчително на лакти и погледна нагоре. Първоначално от краищата на дупката се посипа малко пясък и се пръсна върху пуловера й като разсипана захар. А после започна…
Покривът на фургона беше закопан под два метра сахарски пясък. Половин кубически метър пясък се посипа през отвора с внезапната сила на освободена лавина. Потече от дупката като черен поток и удари Рут по лицето, преди тя да го закрие с длани и да се изтърколи настрани.
Изпълзя в ъгъла до вратата, като плюеше и клатеше силно глава, за да очисти очите и ушите си. Пясъкът беше проникнал в гърлото й. Наведе се и повърна, от което очите й се насълзиха и тя ги избърса с длани.
Дори и сред пълната тъмнина на килията си, тя разбра какво става. Светлината изчезна напълно, но чуваше достатъчно добре рева на цял тон пясък, изливащ се като през силоз. Не беше като в пясъчен часовник. Приличаше на река, нахлуваща през отворен прозорец в потънала кола.
Тя изчака цели две минути, приклекнала и напълно неподвижна, с надеждата, че потокът от пясък ще спре. После, за част от секундата той намаля и за миг блесналият здрач разкри огромна купчина, вече приближаваща до тавана. Но всичко изчезна отново в тъмнина и пясъкът пак започна да се стича.
На Рут вече не й беше студено. По ребрата й се стичаше пот. Пулсът й биеше в гърлото и я задъхваше. Опита да се убеди, че има достатъчно въздух, че скоро пясъкът ще спре. Точно както в потънала кола течността ще достигне определено ниво, а после налягането ще се изравни и ще остави мехур от достатъчно въздух.
Но не! Това не е вода и стаята не е херметична. Тя е отворена отгоре и пясъкът ще продължи да я пълни, докато погребе Рут. Освен ако не го спре. Или ако не се промъкне през него.
Тя затвори очи и се хвърли към купчината. Закатери се нагоре, докато пясъкът я удряше по лицето, по косата. Задъхана разрови върха на купчината, а потокът я заля отново, сякаш й се подиграваше.
Би трябвало да остави купчината да определи сама формата си, да се издигне, докато запуши дупката в тавана, защото накрая пясъкът сам щеше да се уплътни в отвора. Но вече я обхвана паника и тя блъскаше по пясъка, докато плачеше на глас, а сълзите се смесваха с мръсотията върху лицето й.
Дръпна се от купчината, пое си дъх, а краката й се подгънаха под нея и тя коленичи върху хладния пясък, който вече беше заел целия под. Стана и пристъпи към вратата, заудря по нея с юмруци и завика, после се подпря на алуминия и притисна лице към метала.
— Татко — изпъшка тя. — О, татко.
Обърна гръб на вратата и остана така за миг, за да поеме дъх. Последния си дъх. Щеше да умре. О, да. Вече е ясно. Това е намислил Господ за нея. От ръката на Мартина или от Неговата.
Тя предпочиташе ръката на Мартина.
Хвърли се отново към купчината. Вече беше толкова голяма, че затъна до бедрата в пясъка. Проби си път нагоре по склона и блъсна конусообразния му връх, като ругаеше и плачеше. Той се изля встрани, но веднага отгоре се изсипа друг. Тя продължи да пълзи, наведе глава, а пясъкът влезе покрай врата й под пуловера и започна да драска кожата й. Изсипваше се върху главата й, докато натисна ушите надолу и изпънатата кожа зад тях беше готова да се разкъса. Удряше я със силата на адски водопад, изкарваше и последния дъх от гърдите й. После внезапно рамената й се смръзнаха в спазъм от изтощение, ръцете й изгубиха силата си, вече не можеше да се отблъсне с крака от прегръдката на чудовището. И накрая падна, скрила чело под сгънатия си лакът.
Пясъкът се посипа върху гърба й като сняг върху убита сърна.
И спря. Също така внезапно, както беше потекъл. Едно последно поточе, а после нищо. Нито зрънце. Тишина.
Рут опита да вдигне едната си ръка. Тя се освободи и пръстите й се свиха във въздуха. Носът й беше напълно покрит, но пред устата й имаше малък отвор, а горните й зъби бяха забити в сухия пясък. Дробовете й горяха от липса на кислород. Опита да се вдигне на една ръка, но тя само потъна до лакътя в пясъка. После тя я изтегли, разпери пръсти и се подпря. Изтърколи се настрани с цялата си останала сила.
Лежеше по гръб, носът й беше само на сантиметри от отвора в тавана и тя отвори уста, за да поеме с пълни гърди от студения въздух, който влизаше през наклонената вентилационна тръба. Закашля се мъчително и от надутия й език излетя мъгла от кал.
Бавно вдигна ръце към края на отвора. Пръстите й бяха изцапани с кал и кръв. Издърпа се с треперещи ръце, седна с глава в тръбата, а от косата й се посипа пясък като че е някакво митично чудовище, издигащо се от езеро с лава. Горната част от тялото й се намираше във вентилационната тръба.