Примижа замаяно към конусообразната шапка. Ако успееше да измъкне и краката си през отвора, вероятно ще успее да се изправи и да бутне шапката. Остана седнала за миг, за да си поеме дъх и да събере сили.
После се сети, че вентилационната тръба само е поставена върху покрива. Натисна я с всичка сила. Цялата конструкция се преобърна встрани от нея и изтрополя. Тя остана загледана безжизнено към нея.
После дойде на себе си. Беше навън. Трябваше да тръгва. Веднага. Рут опря длани в покрива и се отблъсна, за да освободи краката си. Оказа се, че не е необходимо, защото някой я хвана за косата и тя изпищя, повдигната от мощна ръка.
Залитна назад, но една едра длан подпря гърба й. Тя примижа в абсолютната тъмнина, но после постепенно различи очертанията на човешки тела.
Беше заобиколена от хората на Мартина. Силуетите им бяха обезформени от бойните паласки, закрепени около кръста, черните кафии върху главите и оръжията в ръцете. Единствената светлина идеше от усмивките им.
Мартина пристъпи пред нея.
— Добре дошла на празненството — каза тя. — Тъкмо се канех да дойда да те изведа.
Садин беше с три счупени ребра.
Глупаво и ненужно, а можеше да го избегне, но почти веднага, щом големият му „Облак“ се разтвори, той стана жертва на суеверие, каквото рядко се завърташе в ума на инженера. Тъмносиният плат се рееше над него и двигателите на дакотата заглъхнаха бързо в безкрая. Остана сам. Беше толкова тъмно и студено, че се чувстваше като астронавт, изхвърлен от космическа совалка. Свали ръка от въжетата и дръпна вълнената качулка върху устата си.
Диди беше свалил подложката за висотомера от един от другите парашути и го беше закачил заедно с компаса върху гръдния колан на Садин. Сапьорът погледна светещия циферблат и направи бавен десен завой, докато стрелката показа 343 градуса север-северозапад.
Колкото и странно да бе, мотопедът си беше на мястото, привързан към краката му като голяма пита. Тежестта му и инерцията от полета притискаха раницата между краката му, разперени като за шпагат. Карабината се притискаше към слабините му. Сега беше време бързо да пререже въжетата, с които мотопедът бе привързан към хамута, и да го остави да виси, за да може Садин да се плъзга удобно из въздуха. Но изпита силно предчувствие, че ако го направи, ще изгуби измислената си конструкция. Или ако не я изгуби, няма да успее да я контролира при кацането и ще я повреди с удар в някой камък. И всичко ще отиде на вятъра. Защо да разваля такова хубаво нещо? — попита се той.
Под него премина бързо сивкав облак. Още не можеше да види ясно земната повърхност, но не се разтревожи. Диди му беше казал да държи само посоката. По времето, когато преминава над лагера на Клумп, ще може да вижда ясно Тагит и пътя към Бен Зирег. Като се има предвид по-ранното му скачане, той ще трябва просто да се приземи на равното откъм източната страна на пътя, да разопакова и сглоби мотопеда и да кара на юг.
Лапкин му беше дал своя висотомер. На три хиляди метра дробовете го боляха и се чувстваше като парче замразено месо. Сенчестите вълни на дюните започнаха да се появяват под него и докато се спускаше, стана ясно, че скоростта му е голяма, защото те започнаха да се движат бързо под разперените му боти. После температурата се повиши осезаемо, почти както когато леководолаз се издига към горните пластове на водата, и Садин се размърда, за да раздвижи замръзналата си кръв.
На хиляда метра беше сигурен, че прелита над лагера на Клумп, и благодари на Диди, че е разцепил глейдера, защото иначе той щеше да плющи силно на този вятър. Черната ивица на пътя вече се виждаше съвсем ясно и той обърна на север, за да не я пресече.
С приближаването му дюните вече не изглеждаха толкова меки и закръглени. Всички бяха наклонени в посока на преобладаващите ветрове на Сахара, но върховете им бяха обрасли като вежди на стар руснак, а черната вълна на бодливите храсти се показваше между голите им склонове. Когато започна да се спуска бързо към земята, му се искаше да е освободил мотопеда и докато съжаляваше за нерешителността си, забрави да се обърне срещу вятъра за кацането.
Инстинктивно стопира на обичайната височина, което също беше грешка, защото тежестта забави реакцията на парашута и той кацна невъзможно бързо. Мотопедът се блъсна в пясъчна издатина и тялото му отскочи нагоре. Челото му се удари в земята. Чу счупването на костите отляво, което отекна като изстрел в главата му.