Бени нападна. Беше тичал още по-бързо към върха на склона, когато котелът пред очите му се изпълни от светлините на колата. Щом се изкатери горе и очите му видяха картината, той се изправи пред ужасяващото видение на дъщеря си, която пада на колене. Изобщо не се спря. Инстинктивно изкрещя „Кадима!“46 както да подтикне другарите си, така и да покаже себе си като по-примамлива цел. Ботите му достигнаха твърдия пясък на котела и той нададе ужасяващ вик, защото чу изстрела на Шнелер и помисли, че е от пистолета на Мартина. Но после Рут запълзя към него и той се хвърли към нея, размахал ръце и крака като галопиращ бизон. Не виждаше нищо друго.
Екщайн беше много наблизо вляво от него, О’Донован и Байндър само на двадесет метра вдясно и въпреки мотивацията на Бени, Майк не му отстъпваше, а младите му крака тичаха по-бързо.
Мартина вече можеше да си избира мишена, макар да имаше само милисекунда, за да вземе решение. Куршумите отляво се забиваха до краката й, но оръжията на нападащите сенки пред нея още не бяха стреляли, защото момичето пълзеше между нея и тях. Но след секунда щяха да започнат да стрелят над Рут. Разбра, че няма да има спокойна размяна, че са я измамили. Добре. Една точка за теб, бивш любовнико.
В потока от светлина се появи една фигура. Тя свали и хвърли настрани вълнената шапка от главата си. Мартина позна русия полицай от Ню Йорк. Колко романтично. Колко сърцераздирателно и галантно. Дали да застреля момичето? Или да я накара вечно да сънува кошмари?
Мартина приклекна бързо и насочи пистолета. „Това не ти е като игра на криеница по покривите. А и веднъж вече те предупредих.“
Тя стреля два пъти в гърдите на О’Донован и инерцията го събори по лице. Краката му излетяха във въздуха, а вълна от пясък засипа раменете му.
Бени скочи с протегнати ръце и силно извит гръб, когато белите светкавици от дулата на автоматите „Калашников“ припламнаха точно пред него. Той се приземи върху Рут. Гърдите му притиснаха гърба й надолу и тя изпъшка силно. Той я сграбчи за голите крака. Пистолетът одраска глезена й, но Бени грубо притисна бедра към главата й и се опита да я зарови в пясъка като костенурка, криеща скъпоценното си новоизлюпено.
Мартина скочи зад Муса, който стоеше вляво от нея, изправен като изрязана фигура на носа на кораб. Лицето му беше напълно безизразно. Чудеше се само кой ще поеме ролята му на защитник на Мартина, защото нямаше други братя. След това вдигна своя МП–5 към рамото си. От два различни ъгъла Байндър и Екщайн се извърнаха към него и стреляха, докато той не се изви пред светкавиците от дулата им. После и двамата залегнаха и продължиха да стрелят, докато Мартина прегърна тялото, което се отпусна отгоре й, падна заедно с него и се притисна към мъртвия Муса така, както беше отказвала да го прегърне, докато бе жив.
След първия изстрел на Шнелер Садин натисна газта на реното, завъртя кормилото вдясно, даде заден ход и отново удари спирачки. Фаровете му осветиха редицата мъже на Мартина. С периферното си зрение видя Баум да се хвърля напред, Екщайн да го следва, но вниманието му беше заето с по-близката група терористи, които явно ядосани от нарушаването на нощното спокойствие от негова страна започнаха да го обстрелват яростно. Успя да отвори дясната врата и се изтърколи на земята в мига, когато стъклата избухнаха над него и реното подскочи като полицейска кола, разлюляна от бунтовна тълпа.
Макар Диди и Амир да стигнаха до лагера преди всички останали, те трябваше да изминат по-дълъг път, за да затворят кръга. Бяха приклекнали в черните сенки под крилата на фолкъна. Но когато се появи колата на Садин, те се объркаха за миг и залегнаха по корем. Нарастващият вой на далечния ротор на хеликоптер позволи на Лапкин да приближи мустаците си до ухото на Лернер.
— Струва ми се, че Садин се е вслушал в съвета на Шнелер.
Диди кимна, погледна към фюзелажа на самолета, размаха предупредително пръст на Амир и показа към източния ръб на котела. Лапкин разбра: да не стрелят, докато не се измъкнат по-далеч от самолета. Той беше единственото налично превозно средство наоколо и не биваше да го използват за прикритие.