Бюканън беше специален агент, отговарящ за оперативната дейност на нюйоркското бюро на ФБР. Той нарочно произнасяше неправилно името на израелския шеф по сигурността. Казваше му „Барел“6, макар и най-простия селянин да можеше да разбере, че името е като на марката говеждо месо: „Бар-л“.
— В това ли е проблемът, Бар-Ел? Не ме разбираш ли?
Ханан Бар-Ел го гледаше нахално, предизвиквайки Бюканън да се разяри още повече. Двамата мъже не бяха далеч един от друг, тъй като в помещението едва имаше място за всички следователи, твърдящи, че случаят е в тяхна юрисдикция. Атмосферата беше напрегната, миришеше на изгоряла пластмаса и във въздуха се усещаше надигащата се буря като преди затворнически бунт, а гласът на Бюканън заплашваше да срути и без това повредения таван.
Подът, стените и изпопадалите от стените на чакалнята плочи бяха черни като въглени. Килимът като да беше накълцан с лазер и навсякъде, където семтексът беше попаднал върху пластмаса, по пода лежаха странни, разлети форми. Така частите от столовете и рамките по стените бяха придобили формите на кошмари на Салвадор Дали. Помещението приличаше на вътрешността на фурна, в която заплеснат готвач е сложил да се пече торта, включил е на най-силно и е заминал в отпуска.
На отсрещната стена металната входна врата към консулството беше с изгоряла боя, но здрава за разлика от зяпналата отляво дупка, където бронираният прозорец беше пронизал стаичката на Мошико като летящо торнадо. Металната рамка на прозореца беше извита, а изкривените откъснати краища на жиците на комуникационните връзки блестяха под прожекторите като шини по зъбите на крещящ юноша.
Бюканън и подчинените му бяха повече от израелските им колеги. Той стоеше в центъра на помещението. Беше висок над метър и осемдесет, с посивяла, късо подстригана кестенява коса и близко разположени очи върху келтското лице. Вените на врата му изпъкваха над яката на ризата, стегната с вратовръзка под сив костюм и бежов шлифер. Яростта на специалния агент беше инструмент, който той използва всеки ден в работата си, но през последните месеци беше открил, че и се събужда с това чувство. Петдесетия му рожден ден наближаваше и не можеше вече с нищо да излъже календара. Като се добави към всичко това спорът за територията, която считаше за своя, и малко расова омраза, значи вече беше готов да избухне.
— Може би трябва да повикам преводач?
Американците от следствената група трепнаха от избухването на шефа от ФБР. Естествено, израелците може да бъдат винени за много неща: нахалство, липса на маниери, отхвърляне на всяко мнение освен собственото. Но да намекнеш, че им липсва интелигентност или че не знаят езици, значи да загубиш предварително спора.
— Само ако искате да добавите и обида към нараняването — отвърна спокойно Бар-Ел.
Беше застанал като защитник пред разбития прозорец. В помещението беше студено, но той стоеше без сако, навил ръкавите на сивата си риза до лактите. Пръстите му бяха изцапани със сажди. Поставил юмруци на хълбоците, той имаше вид на боен офицер, който е загубил войник, обвинява за това себе си, но знае, че битката съвсем не е приключила.
От двете му страни стояха членовете на групата за охрана — едри мъже от ДСС, излъчващи същото настроение като шефа си. Те също бяха свалили саката, които скриват оръжията им. Сега пистолетите и резервните пълнители бяха пред очите на всички. Предвид обстоятелствата и факта, че са израелци, не можеше да им направи впечатление, че някой си бил повишил глас. Така че докато Джак Бюканън беснееше, те го гледаха с досада.
— Добре. Сега ще го кажа съвсем бавно. Тук е град Ню Йорк в щата Ню Йорк на Съединените американски щати. Тук не е проклетият ви Тел Авив. — Бюканън свали шлифера си, а хората на Бар-Ел инстинктивно следяха ръцете му. — Тук е извършено престъпление. Престъпление от местно и национално значение. Което прави това помещение местна и федерална работа. — При тези думи той размаха федералната си полицейска значка. — И тъй като аз съм старши агент на Федералното бюро за разследване, аз имам пълната юрисдикция върху местопрестъплението. Сега ясно ли е?
Охранителят вдясно от Бар-Ел вдигна ръце, готов да изръкопляска, но Ханан бързо го дръпна, за да предотврати гафа.
— На мен, сър, ми е ясно едно — отвърна спокойно Бар-Ел. — Вие се намирате върху собственост, която попада в категорията на дипломатическата неприкосновеност. — Гладкият му английски сякаш още повече разяри Бюканън.
— Там е вашата територия — ръката на Бюканън посочи почернялата метална врата. — Това — той посочи пода, е щатът Ню Йорк. — Той се извърна бавно и огледа лицата на четиримата мъже и жени, облечени в сините якета на групата за борба с тероризма, тримата униформени полицаи, още трима цивилни полицаи, двама следователи, натоварени с оборудване, и още четирима агенти на ФБР. Никой от тях не се осмели да се намеси в разговора, който явно отиваше към конфронтация, но по лицата на всички можеше да се прочете неудобство и очакване. „А сега накъде?“