Първият изстрел на Шнелер им позволи да изскочат от прикритието и сега гърмежите им помогнаха, докато спринтираха от мястото си към склона на северната дюна. Само трябваше да не попадат под огъня на Байндър, който лежеше между тях и тичащите в същата посока сенки. Фаровете на колата бяха гръмнати, но те продължиха напред, като правеха диви зиг-заги. После откъм внезапната тъмнина срещу тях изгърмя пистолетен изстрел…
Салим и Якуб бяха отстъпили зад две от изправените вентилационни тръби на камионите. Екщайн, вече оглушен от канонадата, ги държеше там с карабината си, като я местеше от дясно на ляво и стреляше на последователни двойки. Всеки четвърти куршум изписваше неонова дъга от червена светлина, някои от тях се разсипваха на искри в камъните и осветяваха нощта. Някъде иззад колата карабината на Садин се присъедини, припявайки на изстрелите на Екщайн като по-малък брат. Двамата терористи отговаряха с автоматите си с не толкова дисциплинирани залпове, докато Шнелер уби един от тях с единичен изстрел от снайперската си пушка. Прицелът не беше пригоден за нощно виждане, но терористите се бяха осветили достатъчно с изстрелите от собствените си оръжия.
Набил, техникът по експлозиви на Мартина, беше се скрил под падналата вентилационна тръба от камиона, в който държаха Рут. До него лежеше радистът, на име Идри. И двамата имаха пистолети „Макаров“, но не бяха стреляли нито веднъж, предпочетоха да се скрият. Лежаха върху покрива на камиона, от който пясъкът се беше изсипал и оставаше съвсем малко, а алуминиевата тръба дрънчеше и се местеше от ударите на куршумите. Когато през тръбата премина червената ивица на трасиращ куршум и се заби в пясъка пред лицето на Набил, той се изправи и хукна.
Дюните в северната страна бяха с десетметрова височина и той беше по средата на склона, когато кой знае защо се спря и се извърна. Камионът се беше подпалил и му напомни за военния джип, взривен с неговата бомба, скрита в дипломатическо куфарче. Сред пламъците на бензина видя мъж, легнал по корем и презареждащ къса карабина, който викаше нещо. Не знаеше, че това е Екщайн. Лесен беше за улучване. Един последен удар за Мартина, преди да е избягал. Той вдигна пистолета.
Набе, който стреляше с мощния си пистолет, залегнал до Шнелер, се беше изправил на колене и презареждаше, когато видя далечния силует върху склона на дюната. Ръката му още блъсваше пълнителя, когато той вдигна оръжието, освободи предпазителя и стреля три пъти последователно на невъзможното за нощен изстрел разстояние от сто метра. Сянката се изтърколи надолу по дюната.
В североизточната част на котела между дюните беше изкопан проход, представляващ тъмен окоп с високи стени. Когато фаровете на реното избухнаха от куршумите, Мартина се изтърколи изпод трупа на Муса, скочи и хукна към прохода, като стреляше от време на време към двете черни сенки, които се хвърлиха след нея откъм покрития самолет.
Тя изчезна в тунела, но Мохамед и Рияд не бяха толкова бързи. Тичаха с големи крачки само на пет метра след нея. Диди падна на коляно, Амир също спря със странни бебешки крачки и се прицелиха в бягащите фигури с мини-узито и мощния пистолет. Минаха само две секунди, преди да прозвучат единичните им изстрели. Мохамед и Рияд паднаха.
Стрелбата замря. Изминаха цели четиридесет и пет секунди. Звуците отшумяха като въздишки. Горящото рено осветяваше котела като лагерен огън и заедно с избледняващия дим от стрелбата се усещаше мирис на изгоряла гума.
Байндър предпазливо се изправи. Извади пълнителя от карабината си и го погледна. Двата трасиращи куршума бяха вътре. Той изръмжа, прибра пълнителя в джоба си и постави друг в оръжието. Погледна надясно, където Диди и Амир се бяха прилепили към дясната стена на прохода, след като провериха дали двете проснати тела не представляват някаква заплаха. Погледна наляво, където О’Донован лежеше неподвижно по лице, а дясната му ръка беше изпъната встрани с дланта нагоре. Вятърът рошеше косата му. Оръжието му се беше забило в пясъка и прикладът стърчеше нагоре. В раницата на гърба му имаше разкъсана дупка.
Екщайн притича пред Байндър, като махаше на Шнелер и Набе, за да слязат от дюната и да пресрещнат жената. Един дребен мъж, радистът на Мартина, се изправи разтреперан иззад падналата вентилационна тръба. Не носеше кафията си. Вдигна ръце и ги постави на тила си.
Байндър се приближи до него като вадеше извития нож от канията. Идри, който никога не беше виждал толкова едър и страшен бербер, се напика от страх, падна на колене и започна да хленчи. Байндър спря точно пред наведената му глава. Прибра ножа, заобиколи коленичилия мъж, спря отново и изстреля един куршум в дясното му бедро.