— Това ще те задържи на мястото ти, копеле — каза той и се отдалечи от пищящия мъж.
Бени се изтърколи от гърба на Рут. Тя пое дъх като удавница, но когато опита да се надигне, той отново я бутна на земята и се огледа.
— Още не, Рути — задъхано я предупреди.
Садин докуцука до тях, осветен откъм гърба от пламъците на горящата кола.
— Мотопедът ти е пораснал — каза Бени.
— Възгордя се — усмихна му се едва-едва Садин.
— Пази я — заповяда Бени и се отдалечи.
Диди и Амир се бяха свили до дясната стена на отвора на прохода, а Екщайн до лявата. Байндър беше приклекнал до Екщайн и отваряше раницата си.
— Амир — извика тихо Бени, докато тичаше към тях. — Иди да видиш Майкъл. — Каза го, без да влага чувство, като се боеше, че усилията на Амир няма да помогнат. Лапкин хукна веднага.
— Някой да е влязъл освен нея? — попита Екщайн Диди. Мислеше, че шепне, а всъщност почти викаше.
— Не съм видял.
— Обаче кой знае как извива това черво? — Байндър зададе въпроса, докато се изправяше с две от направените от Садин осветяващи гранати. Той им се намръщи, обърна примитивните капачки, разви опашките и въздъхна. — Топките си давам за един М–16 — каза, докато хвърляше гранатите със завъртане една след друга нагоре и напред над открития тунел.
Устройствата направо изненадаха Байндър, защото той не вярваше, че наистина ще се взривят. Но те избухнаха с писклив гръм и стените се осветиха в жълто като от прожектори. Ейтан и Диди се хвърлиха напред със стрелба.
В прохода нямаше никой. Мартина беше изчезнала тичешком в посока към виещата турбина и пикапа, паркиран на средата между лагера й и друга голяма дупка, която само допреди час беше покрита с маскировъчна мрежа.
Шнелер се спускаше по другия склон на дюната. Беше много стръмно и той изгуби от погледа си Набе, който се изтърколи презглава надолу. Високият германец стигна до равно място, заобиколи издигната рампа и едва не се спъна в жената.
Той се плъзна, преди да спре, и бързо вдигна дългата пушка, за да се прицели, но се поколеба само миг. Тя криволичеше в тъмнината и почти не намали скоростта си, когато се извърна към него, първо му хвърли съжалителен поглед заради по-бавните рефлекси, а после стреля в него с пистолета си. 9-милиметровият куршум проби приклада на пушката и удари Шнелер отдясно в гърдите, като го хвърли назад с разперени ръце подобно на падащ ангел.
Тя продължи още по-бързо напред и заобиколи колата. Джавад и Али, русият и рижавият, които бяха ударили с приклад Дел Рей и стреляха в Хюмсън на пътя в Айронсайдс, бяха приклекнали в задната част на пикапа зад дървената табела, на която пишеше „Следвай ме“. Когато Мартина мина край тях и далечните фигури се появиха предпазливо откъм тунела, те откриха автоматичен огън със своите АК.
Тежките руски куршуми разчупваха камъните и вдигнаха гейзери пясък, а Екщайн и Диди паднаха по корем и се изтърколиха към стените на тунела. Някои от куршумите бяха зелени трасиращи и виеха в тъмния въздух над главите им. Байндър се опитваше да допълзи на лакти до тях, но Ейтан размаха яростно ръка. Рут беше спасена. Сега не беше време за умиране. Той отдалечи карабината от тялото си и изстреля безсмислена, сляпа серия.
— Къде е проклетата въздушна подкрепа? — изкрещя Байндър сред какофонията от рикошети и изстрелите на Екщайн. На Ейтан му се стори, че чува смеха на Диди.
Рик Набе обаче не беше весел. Той подаде глава иззад ниската пясъчна купчина и видя Шнелер да лежи по гръб, а после трепна, когато двата автомата започнаха да стрелят откъм пикапа, намиращ се само на хвърлей от него.
Той свали раницата си, бързо провери пълнителя, блъсна го обратно в пистолета, изпълзя малко назад, скочи и хукна. Зави надясно с ниско наведена глава, като прескачаше дребните храсталаци и някаква автомобилна гума. Воят на двигателя стана по-силен и сякаш от широката дупка отпред излизаха леки светкавици, но него го интересуваха само дулата на двата автомата, които лаеха вляво.
Падна по корем, изпълзя върху ниска дюна и се намери точно пред носа на пикапа. После се извъртя, клекна и премина така край вратата на шофьора. Спря, опрял гръб в кабината. Пое дълбоко дъх, докато гилзите от единия автомат хвърчаха над главата му.
После се изправи и хвана пистолета с две ръце. „Ужасно неправилна позиция“ — помисли той, а после застреля двамата мъже с по два куршума между плешките.
Извърна глава, когато чу перките да се въртят силно във въздуха, после зяпна към опашката на снежнобелия хеликоптер „Бел“–212, който се издигна на не повече от петдесет метра от него. Първо се появи главното витло, машината се издигна право нагоре, после се наклони и напълни очите и устата му с пясък, а той вдигна ръка, за да предпази лицето си.