Залитна напред, примижал, докато хеликоптерът се завърташе на място, сякаш подигравайки му се с големите, черни букви „ООН“, изписани нахално върху фюзелажа.
Той вдигна пистолета и дръпна спусъка. Ударникът щракна напразно, а хеликоптерът отлетя в нощта.
В 2:12 часа Нимроди докара дакотата върху шосето Бен Зирег-Тагит. Беше казал на Баум, че ще го направи, като ще се върти над мароканската страна на границата, а после ще се върне за тях, та каквото ще да става. Бени се бе възпротивил яростно на идеята, настоявайки, че ако оживеят, ще импровизират, за да се измъкнат: ще намерят кола, ще вървят до границата или ще изровят някой от камионите на Клумп.
— О, да, приятелю — намръщи му се Нимроди. — Ти и ранените ще сте свежи като теменужки и готови да разкопавате камиони, докато целият Ислямски фронт се нахвърля отгоре ви.
За пръв път Бени беше доволен от равенството по ранг, защото не можеше да заповядва на друг подполковник.
Всъщност даже не им потрябваха пригодените за сигнални светлини консервни кутии. Набе паркира пикапа на Мартина върху банкета до завоя към горящия лагер на терористите, присветна с фаровете, а после ги остави на дълги светлини. Въпреки това сложиха една от консервните кутии като маяк, за да разбере Нимроди, че го чакат именно те, а не някой друг, тъй като нямаха радиовръзка със самолета.
Черният силует на дакотата беше успокояваща картина, но този път никой не скочи да се затича към него. Гумите му изскърцаха по напукания път доста на север, като разхвърляха пясък и камъчета, а после машината се насочи бавно към тях.
Лежаха в източната страна в малка долчинка, разположени в кръг и с оръжия, насочени навън. Някои дъвчеха парченца шоколад. О’Донован лежеше по гръб върху сглобената носилка. Раните на гърдите му бяха превързани от Лапкин с цялото му възможно умение. Сега го бяха покрили с военното яке на Байндър. Дишаше съвсем леко и с хъркане, а челото му беше покрито с пот. Рут седеше до него и окървавените й пръсти галеха нежно косата му. Въпреки топлината от анораците на Бени и Ейтан, с които я бяха увили, раменете й трепереха.
Гръдният кош на Садин беше вече напълно изтръпнал и той трябваше да лежи по гръб, докато се опитваше да накара тялото си да използва само десния бял дроб. Главата му почиваше върху бедрото на Шнелер. Раната на едрия германец не застрашаваше живота му, защото куршумът на Мартина беше минал през мускул. Той притискаше една от превръзките, направени от Бени към входното отвърстие, докато голямата топка марля се напояваше с кръв на гърба му. Двамата със Садин се поддържаха един друг, като спореха чие раняване е по-лошо.
Байндър се ядосваше, докато оглеждаше всяка дюна по източния хоризонт. Съжаляваше, че само е ранил оживелия от терористите на Мартина. Искаше му се да го е убил. Не обичаше недовършените работи, макар да беше завързал мъжа и да го бе хвърлил в прохода към подземната бърлога на Мартина. Двамата с Екщайн искаха да влязат по камионите и да съберат „разузнавателни сведения“, но Баум не им разреши. Той лично беше учил Мартина да поставя капани в подобни привлекателни места.
Бени свали ръката си от рамото на Рут и изтича до дакотата. Екщайн го последва. Нимроди скочи откъм товарната врата. Нямаше нужда да пита дали Рут е добре. Би разбрал веднага по лицето на Баум, ако й се е случило нещо. Започнаха да си викат под рева на двигателите.
— Е? — погледна Нимроди към Баум. — Да не чакаш покана от министър-председателя? — Черното му цигаре беше стиснато между зъбите, но не можеше да запали цигара под вятъра от витлата.
— Тя се измъкна — извика му Баум.
— Кой?
— Жената — изкрещя Екщайн. — С хеликоптер. Вероятно с торпедото.
Нимроди погледна часовника си.
— Можем да се опитаме да се свържем по радиото с Бен-Цион. Чрез някое от мароканските летища. Но понеже съм обявил авария по цялото небе, вероятно съм си изчерпал вече връзките.
— Пък и да можехме… — започна Бени.
— Той ще трябва да отложи размяната — довърши Ейтан.
Нимроди ги изгледа, после вдигна глава към самолета.
— Мислите ли, че можем да я настигнем?
— Може би — каза Екщайн. — Тя е с „Бел“–212. — Скоростта на хеликоптера е 161 мили в час. Празната дакота може да лети с 204.
Нимроди въздъхна, макар че никой не го чу.
— Ами реактивният?
— Изглежда в ред — каза Бени. — Но откъде мога аз да знам? Освен това ще трябва да бъде издърпан на пътя, а няма време.
Нимроди внезапно се обърна към рампата и изпълзя вътре в машината. След миг се върна и скочи долу, следван от втория пилот, а след него Очко, който се огледа ужасен, сякаш е паднал в клетката на пантера. Баба постави длани върху раменете на Бени и Ейтан и ги дръпна към себе си.